Стефания Милева – Дистанция

В зоната на дъждовете любовта е апофатична дистанция – винаги тук, винаги отвъд. Под еднопосочните стрелки на личния Апокалипсис ви представяме тихата, лапидарна лирика на Стефания Милева на страниците на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Притискаш ли ме
Време
изтриваш
коридорите на тленността
един след друг
стрелките
вече са еднопосочни
стъпките ми
не ехтят
навлизам
в зоната на дъждовете
от спомени
и все по-пълноводни
стават езерата
на светлата самотност
в която
тишината
е сянка на крило

 

*
Човешките опити
детски играчки
в ръцете
на Живота

 

Нощта
се усмихва
в пламъка на свещта
до нашето легло

 

Любовта е
като хубава картина
без дистанция
няма очарование

 

*
Ако в очите ти
има огън
ще пресуши
дъжда в моите

 

*
Ти
стреля
в сърцето ми
едва не умря
от рикошета
не се отказваш
сега си наркопласьор
на мечти

 

*
Душата ми
огромна зала
говор
шум
звуци
суета
сега е тиха стаичка
седя до прозореца
и те чакам

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments