Саня Табакова – Йов

Животът е отлагане на революцията в болката, агонията, отчаянието. Съдбата на Йов е усмивка и поезия. Представяме ви реалността по К. Г. Юнг и законите на сърцето в най-новите стихове на Саня Табакова на апокалиптичните страници на списание „Нова асоциална поезия“.

 

Реалност по К. Г. Юнг

Работя.
Студено ми е.
В книгата, която редактирам,
прочитам:
„отхвърли метнатото върху краката му одеялце“…

Мятам върху коленете си
карирано одеялце.
Топло ми е.
Благодаря на книгата.

 

*
Ти
и тъгата ми след теб –
върхът
и неговото дъно.

 

*
Вече съм толкова самотен,
че не бих приел приятелство,
предателство,
смърт.
Дори твоята.

 

Слънце

Търся хоризонт.
Уморих се да грея.

 

Психоанализа на травмата

…част от мен в една фантазия…
онова зрачно състояние,
в което погребвам събитието
и така оцелявам от болката.
Моята травма
е моята мумия,
повита в безкрайното платно
на забравата.
Някой в мен
разказва приказки
и отронва надежди,
че земно притегляне няма,
че отлитам точно където искам…
Но когато е най-тъмно и яростно,
строшени, изпукват крилете
на този мъничък ангел,
той едва промълвява края
в дълбокия кладенец на раната
и замлъква…
Ето тогава се самоубивам.

 

Отлагане на революцията

За какво вчера
революцията не се състоя,
ако не, за да събера
днес
поне 100 лайка,
за какво…

 

Вопъл

Усмихни се сега
преди да се склопят навеки
двата камъка на устните ти
усмихни се
спешно е.

 

Профилактика

Всяка сутрин опразвам
куфара за непътуване
за да е готов
за нищо.

 

Закана

Не искаш да сме мъртви заедно?
Няма да се унижавам
да те моля повече …

Ще те видя ли пак?
Не…
Ти не си ангел
няма да паднеш
от проклетото небе.
Поне помниш ли ме?
Или паметта е сярна киселина
дори там горе…
Един ден
ще разкажа любовта си,
за да не я изровят законно
нея, незаконната,
изпод дюните на забравата.
Не го заслужава.

А и ти не си ангел.

 

Наздравица

Мъртвите пчели
поздравяват мъртвите зърна!…
Сега
като нямаме мед и жито
имаме лед за уиски.
Наздраве
за Небесната благодат
за добрия Папа.
За последно.

 

Отговор на Йов

Злото
си има лек.
Човекът – Съдба.
Застига го.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments