Павел Веселинов – Суша

Онова, което не ни убива веднага, го прави бавно, с наслада. Емигрантите от живота не успяват да погребат своите мъртъвци и във вечния им сън времето винаги минава под дъгата. В очакване на вселенския потоп ви представяме най-новите стихове на Павел Веселинов в напуканата виртуална земя на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Все някога
времето
ще мине
под дъгата.

 

Суша

Напуканата земя
е отворила жадни устни
към небето.
Безмълвно моли за милост
към непокълналите семенца

 

Емигрант

Мъртъвците, които не успя да погребеш,
неуморно във съня ти ще се връщат
и ще ти разказват, на този чужд език,
как се скапва родната ти къща.

 

*
На кръстопътя,
там където горяха факли,
където водните оръдия,
преди години,
разбиха гневната тълпа,
където трамваите върху
хилядолетната история,
скърцат с изморени железа,
седем призрака на мъртви птици,
ослепени от светлините на
рекламните лъжи, оглушени
от клаксони, спирачки и сирени,
от смог и ДДТ убити,
в новите блокове,
зазидани живи,
орисници зли,
око за око,
живот за живот,
ни мъртви, ни живи,
на кръстопътя събраха се,
за отмъщение, диви.
Първия – гарван с изгорели
от киселинните дъждове криле
изграчи ,,Без свобода,, –
Второто пиле – някакъв мелез,
от Чернобил – задръгна се
,,БезЗ сСветлина,, – третата птица,
лешояд, вдигна грозна глава
,,Мърши бъдете, от сега до безкрай,,
Изредиха се всички,
с грозни, грозни слова
а градът се смееше безгрижно,
че години с това бе живял,
и ги пусна да си идат,
защото днес
днес със хора – роботи, машини,
зомбита беше се нахранил.

 

*
Онова което не ни убива
веднага
ни убива бавно,
с наслада.
Дните късове сила отнасят
мъдрост – трохи
в замяна ми дават.
Животът е пъзел разбит, фрагментиран,
мъдростта – празно бесило,
щом си си пъхнал главата във кюпа,
да се повдигаш на пръсти,
само инатът дава ти сила.

 

*
Не питайте математик за любовта,
защото ще ви начертае
две успоредни прави,
пресичащи се някъде в безкрая.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments