Живеем бутафорно, като на кино, но мокрите стихове, стичащи се от страните ни, сред 2019 години фонтани от неверие, са нашето спасение. Корабът е управляван от татуирани прасета, но ещё не вечер и е близо възкресението на водната пустиня – в най-новите стихове на Людмила Петрова.
Като на кино
Бутафорно е далечното ни плаване,
защото корабът е управляван
от татуирани прасета,
които се хранят с гурме.
Светът ни се разпада.
Лепим го с тиксо.
Възкръсна
Пещера, плащеница,
трънен венец…
Фонтани от неверие – 2019 години.
Спасение
Мокър стих
избърса бузата
на поета.
Безсмъртие
Сълзите напояват
вечността
с милост.
Вдъхновение
Запалих облаците.
Изгоряха в мислите ми.
Там вече не вали.
Енергията на огъня
ме поддържа жива.
Само понякога въглени
капят в очите
и на екрана.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019
