Вин Чеширков – Ден без светлина

Съсирените на облак часове настъпват шивачите на времето. Очите им заекват и издъхват като ден без светлина. Въздухът трепери зад екрана в новата публикация на Вин Чеширков. 

Александър Арнаудов 

 

*
съсирени до облак часове настъпват всичките шивачи по лицата
и очите им ме връщат в разголено заекване
друг е
споменът за кътници и прашни артерии
линулеумът, блещукащ с всяко вдишване на конвулсии

безкръвните ми пръсти бяха просто по случайност

 

*
архивът на лампата вижда всичко
търпение, разпръсквам се
навсякъде
познавам дупката по хиксчето
а тя е декаданс на обрива отвътре
не; спя
оставам мигаща ексцесия на плашилата

 

*
празен фон и празна стая
едно апокрифно и вечно бяло,
което заковава китките ни за
опашката на безвременната спирала
днес тя танцува в мътната топлина
на черната спринцовка
там булото мухлясва
и заравя гърлото си във катрана
и издъхва като ден без светлина

 

*
разрастване
под линията на хоризонта
безумната абсорбция на крехкостта
подута до балон
късовете синьо прелитат
през застиналият ирис
забоден на стената
неминуем кръг почива между стола и килима

 

*
облата болка тупти със синтетична ширина
коя е ничията истина
от липсата на сривове в безшумието простотата
лепне по невидимия мускул

убити сме през тази идна полунощ
и кратка е като
двумесечието, стопяващо дистанциите в подсъзнанието

 

*
със сукрозата на соевите пръсти
се топи светогледа на черните петунии
познах гърба ти
в бинокъла на дланите
„лека нощ, лека нощ“
въздухът трепери зад екрана

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments