Айча Заралиева – Рециклиране

Нищо няма смисъл, всичко изчезва като сън, след будилника на действителността. Но сърцата ни отдавна са отпътували отвъд – за рециклиране. И ни чакат на върха на най-тъмните ни мечти. С удоволствие ви представяме любимата ни апокалиптично мрачна и радикално емоцонална поезия на един от най-обичаните и култови автори на нашето електронно издание – д-р Айча Заралиева.

 

*
Тази нощ съм единствена.
Не в сърцето ти.
В металния сандък
с провинциални отпадъци
бавно отивам към столицата.
За рециклиране.

 

*
Всяка сутрин бързам,
вървя по пустия булевард
през сънищата си
към мечтите.

 

*
Безсилна съм.
Нямат смисъл
пътуванията, влюбването, работата.
Всичко се стопи
като сън след звън на будилник.

 

*
Цял живот търся стъпалата,
по които да стигна
чак до върха на всичките си мечти.
А после да се върна обратно на работа.

 

*
Защо да раждам
грешници, които ще търсят
своето място, музика,
религия, професия,
любима поза,
приятели?
Ще страдат от шарка,
грип
или някое автоимунно заболяване.
И ще ме мразят,
че съм ги родила,
без да ги попитам това ли е,
което са искали.

 

*
Нощните влакове
вече не са магически.
Досадно закъсняват
с десетина минути.
Броя ги по циферблата
на часовника си,
купен да измерва
още колко ще дишам
преди да открия безкрая.
Едноокото спасение
се движи плавно,
вози четири вагона
към познатите ми улици,
където мога тихо
да се слея с тълпата
от други анонимни
автори на прозаичност.

 

*
Нямам място за органични метафори.
Всичко, което имам,
събирам в два куфара.
Другото нося в сърцето си.

 

*
Кротко чакам бъдещето си
по спирки,
тротоари,
перони.
Диви местни хора
пушат цигари наоколо.
Засипват ме с дим,
с катран,
с фасове
и омраза към всичко.
Усмихвам се на слънцето
в очакване да изпепели
утрините ни.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments