Ивайло Мерджанов – Съветниците на Макиавели – филм II

Нищо му няма на живота, освен, че е непоносим – твърдят съветниците на Макиавели и продължават отвъд с апокалиптичната проза на гуруто на асоциалното писане у нас – Ивайло Мерджанов. 

 

всичко е шест

– Нищо му няма на Живота – рече Пилето-дилър и смукна от наргилето, – с изключение на това, че е действителност. А тя е непоносима.

 

младите

– Да не лъжем младите – рече Костенурката-философ, – всяко поколение е изгубено поколение.

 

зоната

– Поет ли си?
– Поет съм
– Да си чувал за зона на самотата?
– Не съм
– Зоната на самотата обхваща целия свят.

– Да си чувал за зона на комфорта?
– Чувал съм
– Поет ли си?
– Поет съм: зоната ми на комфорт
започва от гроба нататък.

 

дисиденти

– Виж сега каква е ситуацията – рече Съветникът на Макиавели, – единия стигнал до президент щото бил репресиран, другия станал професор доктор vivat academia, щото също бил репресиран: въобщe голяма репресия е паднала и у двамата.

 

einsamkeit

– Знаеш ли защо хората се сдухват от самотата си? – рече Съветникът на Макиавели.
– Защо?
– Защото знаят, че всичко освен самотата е шибана илюзия.

 

и тогава ще се надявам

– Какво ми остава освен поезията и смъртта – депресира се Пилето-дилър.
– Остава ти вечност на Любовта – усмихна се Костенурката-философ, – отдепресирай се.

 

хуманист

– Понякога животът и поезията – рече Съветникът на Макиавели, – са по-досадни и тъпи, и от телевизионна реклама.
– Защо говориш така?
– Защото съм хуманист във висша степен.

 

нито е просто нито е логично

– И какво става без да си намерил сродната душа, любимия човек, половинката и така нататък? – попита Макиавели.
– Нищо – отвърна му Костенурката-философ, – умираш без да си ги намерил.

 

има полза пиши си

– Писането – рече Костенурката-философ, – помага да не превъртиш окончателно.
– Ами ако вече си превъртял? – попита Макиавели.
– Тогава те пази от това да си нормален.

 

поет

– Добре, ти си поет – рече Костенурката-Философ, – обаче кажи ми в какви думи ще облечеш мислите си, в какво изречение ще вместиш душата си, как ще се появят стиховете ти, когато любовта внезапно те спаси и сложи край на твоята скръбновечна изоставеност? А?
– Това няма да стане – възрази Пилето-дилър, – струва ми се невъзможно.
– Невъзможното за поетите е възможно за любовта. Мисли му, братко поет: любовта появи ли се, край на стихотворното свръхпроизводство.

 

след теб не съм същия

– Промяната на действителността трябва да включва изстрадването й – рече Костенурката-философ, – едва след това идва поезията, която не променя нищо.

 

хумор & забава

– Някои пишат стиховете си, за да падне веселба – рече Пилето-дилър, – и наистина става весело… Като на погребение.

 

спасителната логика на тоталното безсмислие

– Самият факт че абсолютно нищо няма смисъл, сам по себе си е смислен – рече Съветника на Макиавели, – тъй че имаш за какво да се хванеш, опорна точка имаш.

 

мъдрото заключение

– Когато си най-сам – заяви тъжно Пилето-дилър, въздъхна дълбоко и изпружи крачета на диванчето си, – си сам. Това е.

 

тихомълком

– Пишеш ли? – попита Костенурката.
– Почти всеки ден – заяви Пилето.
– А знаеш ли какво става когато създаваш шедьоври които остават незабелязани?
– Какво?
– Ставаш сносен поет.

 

място човеку

– Човек върви дълъг път през любовта, поезията, илюзиите, страховете, надеждата и бляновете – каза загъвайки, Пилето-дилър – за да се завърне там където му е мястото.
– И къде е то? – попита Костенурката.
– В отчуждението.

 

любов любов

– Ситуацията с любовта е по-зловеща от пиянството на Едгар По, Дилън Томас и Фернандо Песоа взети заедно – заяви с мрачна тъга и черна тържественост Костенурката-философ.
–И какво правим? – почуди се Пилетo.
– Много ясно: доливаме си.

 

две леки определения

– Поезия – каза Пилето-дилър – означава да не те очаква никой, освен празната страница.
– А Философия какво е? – попита Костенурката.
– Това е да не те очаква никой, въпреки изписаната страница.
– И какво се случва?
– Понякога си сменят местата в името на Великата Самота.
– А любовта?
– Тя си стои и в двата случая.

 

един разбра

– Остави го на мира – рече със съчувствена топлота и разбиране в гласа Пилето-дилър, – не го ли виждаш, че е станал поет.

 

hopeless

– Докато си безнадежден случай – рече Костенурката-философ, – за теб има надежда.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments