Габриела Цанева – Дълъг ден

Габриела Цанева е поет, писател, издател, автор на 13 книги с поезия и проза.
Обича предизвикателствата и новите начинания. Има инженерно и юридическо
образование, но това не притъпява сетивата й, с които лови и създава образи от думи
и цветове.

 

*
дълъг ден –
спъвам се
в сянката си

 

*
усмивка –
блясъкът на слънцето
сдъвкан

 

*
звън на строшено стъкло –
животът ми
без посока

 

*
просветление –
да чуеш скърцането на снега
под птичи стъпки

 

*
мечта за пролет –
слънчеви зайчета
върху вълните

 

*
пролет –
да свириш на листо
между длани

 

*
киша –
в локвата под краката
късче небе

 

*
мълчание –
най-сухата
пустия

 

*
върху устните
изсъхнали следи от сол –
безмълвие

 

Устните ми изпръхнаха

устните ми изпръхнаха,
докато търся очертанията на твоите;
кожата ми стана пустиня,
докато чакам докосването ти
да изтрие спомените…

 

Сочни стръкове трева

Сочни стръкове под
подметките на зимните
ми обувки –
джвака калта
в тревната площ
на парка,
не свършва есента;
мокри теменужки
цъфтят под умрели
листа,
птици цвърчат,
като пред свиване
на гнезда,
скъсани гирлядни
лъщят сред голи
клони,
вятърът развява
плаща на Дядо Коледа –
не може да го откачи
от върха на бора,
сухи иглички
кичат косите ти
и блестиш –
уморена и
несбъдната
Снежанка си…

 

Портрет

Рисувам с въглен
профила ти
и въгленът
все
се
троши.
Размазвам с пръсти
сенките –
устните тръпнат,
бузите хлътват,

помръква погледът –
не си ти…
не си…
Започвам да
рисувам очите ти
с четка –
нанасям синьото,
водата се стича,
отнася сълзите;
разголва душата –
и виждам,
че нямаш
зеници…
Знам,
не си ти,
не си…
Но
взимам
туш,
изписвам веждите,
чертая миглите
и те търся…
Тогава
разливам
мастилото –
то скрива лицето ти…
Знам,
не си ти…
не си –
не мога да те намеря…

 

Прах от звезди

откраднах нощта –
не можах да взема
кадифето на кожата ти,
забравих мекотата й,
изгубих светлината й;
само няколко светулки
полепнаха по косите ми –
като прах от звезди

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments