Боряна Богданова – Раздялата, за която още не знам

Историята на дървото помни, че не сме самотни клони. Всичката мъка на света не може да скърши стъблото, от което растем. Намираме раздялата, за която още не знаем, в новите стихове на Боряна Богданова. 

Александър Арнаудов 

 

История на дървото

мислиш, че животът ти е клонка
ще се огъне под тежестта
на всичката ти мъка
и ще се прекърши
животът ти е клонка, да
но постепенно става по-дебела
тя расте надолу и събира сили
увеличава обиколката на себе си
докато най-накрая се превърне в корен
и се хване дълбоко за земята

живот е цялото дърво
а не самотни клони
стъблото ти не може да се скърши

 

Метроном

сърцето не е право
съвсем леко е кривнало наляво
отклонило се е от беззавойния път
на щастливите ми органи
сърцето си тактуваше
понякога излизаше от ритъм
и тогава разбирах
че съм влюбена
така го обичах
докато падаше

 

Саксия 

пазя си дръвчето
което купихме
дори вече да не е зелено
да няма нужда от вода
и от внимание
да не е живо

пазя го да си припомням
че ако едно растение
не можехме
да отгледаме заедно
какво остава за една любов

 

Раздялата, за която още не знам

след като така и така вече си забил ножа
между ребрата ми
поне го завърти
да го усетя

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments