Иля Кормилцев – Армията на Свободата (Превод от руски – Денис Олегов)

Иля Кормилцев е руски поет, преводач и издател, най-известен като автор на текстовете
на рок групата Nautilus Pompilius. Автор е на книгите „Сковани от една верига“ (1990) и
„Никой отникъде“ (2006). Владее свободно няколко езика, а в негов превод са излизали
произведения на автори като Джон Толкин, Роалд Дал, Ървин Уелш, Фредерик Бегбеде,
Джак Керуак и др. От 2003 г. до смъртта си през 2007 г. е собственик на издателство
„Ултра. Култура“, като основното направление е засягането на теми-табу като
наркокултурата, тероризма, скинарите. Нетърпим към комформизма, поетът отказва
наградата на Ленинския комсомол през 1989 г., тъй като според него е „абсурдно да
получава награда от организация, навредила на руския рок“, а когато песни по негови
текстове се изпълняват пред проправителственото движение „Наши“ през 2006 г., заявява:„Не искам тези наемни гопники, разрастващи се за сметка на данъкоплатците, да вникват в стиховете, написани със сърце и кръв“.

Денис Олегов

 

Празникът на червената смърт

Героите на супермаркетите, нещастни идиоти, бутат колички, пълнят ги
с достиженията на цивилизацията – с месо на мъртви животни, отрови в цветни опаковки,
безсмислени играчки, съкращаващи очакването, със синтетична похот, силиконова
красота.

Ти ще облечеш най-хубавата си рокля,
аз ще извадя венчалните пръстени –
ще се скрием зад парапета,
между паркинга и тоалетната.

Това ще бъде нашият празник,
червен празник,
червен празник,
празникът на червената смърт.

Ще се полюбуваме на лицата на ближните в лещите на оптическия прицел,
ще се насладим на музиката на счупените витрини и мириса на горяща гума.
Нима ти е жал за тях? Тези хора никога не са живяли – стреляме по мъртъвци, ловуваме
манекени…
Бирата тече по асфалта от разбити бутилки, смесвайки се с кръв и яйчени жълтъци.

Днес е нашият празник,
червен празник,
червен празник,
празникът на червената смърт.

Ти ще облечеш бельо на кралица,
аз ще се обръсна със сребърна самобръсначка,
ще отидем на дискотека
и ще вземем два излишни патрона.

След това, зад гаражите, след прощалната целувка, ще те попитам:
– Не си ли забелязвала, че „смърт“ и „любов“ са две думи са две думи от женски род с еднакво
количество букви?
Ще ти кажа:
– Всичко, което направихме, е глупаво…Всичко, което направиха с нас, е подло…ти чуваш
шума на хеликопетера…или бие моето сърце?
Доверявам ти се толкова, че натискам спусъка първи.

Това беше нашият празник,
червен празник,
червен празник,
празникът на червената смърт.

 

Армията на Свободата

Аз съм в армията на Свободата.
Изпълнявам секретна заповед,
секретна заповед,
и звездна на всеки от нас –
да бъдеш винаги в поход
към великата жълта река.
Армия на свободата –
армия на следите на пясъка.

Армията на вчерашните загинали,
армията на магическите сили.
Не те ли е страх да командваш тези,
които вчера си погребал?
Не те ли е страх да заповядваш на тези,
които вчера си закопал?
Армията на Свободата е от войници,
и всеки от тях – генерал.

Ние сме в Армията на Свободата.
Стараем се по-дълбоко да дишаме
и тук убитите години
са това, което няма да ни отнемат.
Плуваме в кислород
на корабчетата на блатни огньове.
Армия на свободата –
армия на пеещите сенки.

Кажи, не те ли е страх да слушаш гласа на Звездата,
когато ти шепне, че хората
са безумно обикновени?
И пеят като птици
на ръката си,
продължавайки похода
към великата жълта река.
Армия на свободата –
армия на следите на пясъка.

 

451 градуса по Фаренхайт

Докато ти ходеше незнайно къде,
потушена, угаснала е юношеската ти жар
от пожарната команда.
Ти не знаеш ли кои са тези хора
с каски и маски,
с лица на честни герои
нечувствителни към болка?
На всеки пожарен случай…

Ще отговоря сам на въпроса –
когато и където ти се наложи
да кривнеш от пътя,
ще видиш сам, че тези хора
ще изправят курса ти
и смело ще размъкнат с багри
твоя загорял череп.
На всеки пожарен случай…

Не прави това, което не е правил никой!
Кой може да си предстви последствията?
А ако нарушим равновесието
между горещия теб
и окръжаващата хладна среда?

Пожарникарите са създадени за това
да следят за реда,
а значи, и за мен…
Не мислиш ли, че това е
възмутителен надзор?
Това е просто…предпазливост!
На всеки пожарен случай…

 

Иван Човеков

Иван Човеков беше обикновен човек
и просто гледаше светлината.
и неговото „да“ беше истинско „да“,
а „не“-то – истинско „не“
и той знаеше, какво с него ще стане
от осем до пет и какво ще бъде след пет
и ако не пътя се окаже планина,
той не опитваше да я обходи.

Иван Човеков се връщаше вкъщи,
на площадката – там, при тръбата за боклук.
Той видя, как от люка смъртта му се пули
и разбра, че утре ще умре.
Той взе своя тефтер и ѝ написа да дойде
утре в 12 часа:
той не търпеше несвършени неща,
и напразно изказани думи.

Познавам тази жена:
едни я наричат свобода,
за други е просто съдба.
И ако за първите е робиня,
за вторите е свят съдия.
И първите се опитват да я пленят
и да я накарат да пере чорапи,
но вторите знаят, че е тлен
и живеят без особена мъка.

Иван Човеков гладно избръсна лицето си,
сложи най-хубавата вратовръзка и чака
спокоен и светъл и изплаши се смъртта,
и забрави къде той живее.
Той дълго я чака, но после се умори
напразно да чака и тръгна си.
И срещайки смъртта, не я поздрави,
както всички, които го пробождаха.

 

Из цикъла „Градски партизанин“, включен в стихосбирката „Никой отникъде“
(2006).

превод от руски – Денис Олегов

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments