Георги Славов – Солун

Приливът на зимата носи нашата самота. Светът свети като звезда от дъното. Правим цветя от съня си в най-новите стихове на Георги Славов, в апокалиптичния пролетен брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“.

Александър Арнаудов 

 

*
Някъде около Солун ще бъде моята
Есен, знам и я усещам, че идва,
прилива на зимата и отлива на
Всяко лято. Знам. Ще натежават дните с всяка страница
И следобедите дори ще се превърнат в картини. Сърцето ми за тях ще изгуби
Интереса си от няколкото думи, които го крепяха. И ще си отиде.
И ще дойде Солун. Моят Солун. С дъгата и
ще се къпя в спомени от побелялата градина
И няколкото разочаровани бели къщички, който оставях всяко лято и пращах душата си
В изгнание, във виновния затвор. И си я прибирах после през морето, сушите, пустините.
Заръчвах й по цвете да оставя, за да знае сетне накъде била е тръгнала
Но тя единствен път остави цветето на своя сън, и срути тя небето, и загаснаха горите,
И се скриха прилепите, и хълмове се появиха, стръмни и жестоки, грапавите облаци се смееха,
Когато коленете ме предадоха и аз се срутих, тъжен и от камък.

След години ще закрача аз по моята Итака, другата, измислена и
Пожарите на Смирна, те ще се смирят, знам
Ще подслоня последните си гости страници и ще закрепя небето в червено,
Ще осветя горите, ще приветствам в пещерите прилепите, хълмове ще изравнявам, облаците са
листа, падат
Друг ще съм, от камък и от срам, от сълзи ще създам есен
А цветето от съня на мойта одисея ще го посветя на теб

Моето пристанище и моя самота

 

*
Едноокият предсказа армагедон, сънните му
Думи, който подслоних на

Рамото си и предсказвах неговите
Предсказания
Ще нападне черно
Чудовище нашия
Град и в останките на много ще стане, ще се изправи, ще се превърне
Един

 

Като звезди от дъното ще светят другите

След 24 завъртания на планетата
Ще се подслоня при някой бард и ще говоря
За странните градини, които отзад, зад сянката
Приветстваха странниците също
И отвътре ще им светне нещо
От дъното след годините е останало
Факла на борба с един

Като звезди от дъното ще светят другите

Когато моят гарван бе изпял и тази есен
И когато моят лист потеглил бе с конете
На езеро попаднах, което припознах
За цяла мъдрост и за мъдростта на многото
Статично се оставих, остави ме и езерото
Без да ме докосне, с неприязън се обърна
И забълбука само тази вечер, сънните му
Думи ми изпяха песен и ги подслоних до мен

Като звезди от дъното ще светят другите

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments