Божидар Пангелов – Петък

След Разпети петък радостта идва отляво като въртолетче забравено от детска ръка, невидимо запалени улични лампи и вечен сън в синьото утро. Не я посрещайте, важното е един да остане и да бъде Възкресението. Представяме ви Страстната седмица на поета и редактор на НАСП – Божидар Пангелов в отвъдния апокалиптичен май на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
от ляво
слънцето удължава
дърветата
идва

и сенките се разклащат
не Го посрещайте
нищо не викайте
достатъчно е
един да остане

петък

 

Валидно

Не знам дали е прав Джоузеф
наречен Конрад,
но драскам някакви знаци,
или разлиствам книга
от пясък.
Забравил метафорите
си мисля за чудото –
(гледам в очите си)
Лазар възкръснал два пъти.
Ужасът само веднъж се надига –
до срещата със съня,
от който излезе.
Погледни към силуетите очертани
от бавния летен залез.
И не се безпокой.
Там e изписано:
“Валидно без дата.“

 

високо

и все тъй високо

подобно тичинката на глухарче
или въртолетче
забравено от детската ръка
оставам

улиците
лампите запалват
тихи

 

Ти знаеш ли

Не?
И аз не зная.
Разбирам от отречени обети
(не било психологично правилно)
и малко от Ана
там – на релсите.
Останалото е просто преплуване
между никога и всякога
(нещо като Тристан…древна митология)
и да си плюнка в устата
на Онзи дето Му дадоха гъбата
е Осанната след
Разпни Го!

 

радост

да заспиш

книга
с очилата си
(на лампа)
утрото е
синьо

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments