Васил Прасков – Сърце

Сърцето е единствената поезия, а любовта – местопрестъпление и отворено писмо до Бога, защото пощальонът не звъни никога два пъти, а седемдесет пъти по седем и линията на живота е винаги на ръката на смъртта. Едмондо де Амичис и Сергей Прокофиев feat. космонавта-отшелник на Нова асоциална поезия – Васил Прасков.

 

единствената поезия

любовта
е отворено писмо
до Бога

 

шмъркам те
като линията на живота
която винаги
е на ръката
на смъртта

 

открадната красота

любовта
е местопрестъпление
на което не можеш
да се върнеш

 

сърце

във всеки от нас живее
убиец
който е чел
престъпление и наказание

 

животът е къща за птици
която е пълна
само със смъртта им

 

свят

крила без птица
издигащи се в небето

 

габриел виткоп яде ябълка

светът потъва в смъртта
като нарцис в своето отражение

поетите мастурбират
и пишат некролози

 

аз съм космонавт – отшелник
умирам
от липсата на кислород
и гравитация
в галактиката на сърцето ти
в която няма други извънземни

 

(1846-1908)

така и никой не разбра
че в стиховете си
използвам думата сърце
в памет на едмондо де амичис

 

свети валентин
правя жълто сърце
на снега

 

искам винаги
да съм в теб
но ме е страх
че няма да премина
четирипроцентовата бариера
на сърцето ти

 

смъртта
е фантомната болка
на живота

 

любов

две сърца
в тялото
на смъртта

 

воайорът

да гледаш футбол
и да пишеш поезия
е едно и също

 

добро

няма
ненаказано
стихотворение

 

жар
е чудесно име
за вестник на анархисти
и реклами
на пилета на грил
за любов
е нужен
по-различен
маркетинг

 

няма добри хора
само два вида престъпници –
тези които го знаят
и поетите

 

wild is the wind

душата ти
е църква
от чиято стена
вятърът отлепя некролога ми

 

светът без бог –
мона лиза
без усмивка

 

опасни връзки

връзката между здравето
и любовта
е съдебната медицина

 

кратък филм за любовта

няма по-нещастни
от щастливите хора

 

законът на поезията

любовта
не е закон
нито празник
на конституцията
тя е това
което поезията
всеки ден изнасилва

 

ако обичахте
както пишете
стихове
за любов
щяха да кръстят
на вашето име
пустинята на живота

 

обичай ме
като смъртта
откажи ме от хероина
на болката

 

море от любов

научаваш се
да плуваш
само ако
се удавиш

 

краят на историята

не забравяй че бог е велик
докато още закусваш
ябълки в рая
той вече слуша маршът от любов
към трите портокала
и те нарича прокофиев

 

възкресение

невидимата кръв на пролетта
в облаците на сърцето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments