Ивона Иванова – Няма смисъл да бъдеш щастлив

Няма смисъл да бъдем щастливи, нямаме нищо общо с настоящето, защото всичко е сега, за малко и завинаги. Започваме на 1 май публикациите в нашето списание със смъртоносна доза асоциална поезия от култовия редактор на НАСП – д-р Ивона Иванова.

 

pure morning

живея по два пъти на ден
но за съжаление не умирам
постилам си червен килим
от осмия етаж до тротоара
всичко е странно както винаги
свиквай

 

*
забравяш ме на изоставена бензиностанция
хвърлям кецовете си в устата
на спагетеното чудовище
на никой не му пука за мен
на мен ми пука за кучето
усмихвам се през ригор мортис
и нищо няма значение
(особено когато си трезвен)

 

*
липсата на сложност
в чувствата
ме кара да пуша последна цигара
на терасата
докато слънцето си играе с косата ми
убиват някого
този път не съм аз
любовта е мъртва
а ти празнуваш с други
заспивам надрусан
в скута на любимата си
и забравям

 

*
‘’once you jump in
there’s no running
the cloud is clapping
are you happy
’’

обичам да се смазвам на песни
които никой не разбира
пред публиката съм отчайваща
актриса която никой не разбира

същото важи за стиховете ми

 

*
джак построи къща
стигнахме ада
още надолу си ти
едно малко намръщено човече
продължаваше да се усмихва изкуствено
във фризера пълен със звезди

 

*
нямаш право да ревнуваш
не прекалявай с мисленето
след всяка следваща любов
пристигам колабирала
инжектирай ме със сбъдване
отвъд плана ни за съвместимост

 

*
имам кратък полуживот
разтварям се в чаша вода
нямам общо с настоящето
и не предизвиквам сънливост
абстиненцията ще те довърши
аз съм екстазито на живота ти

 

*
me and my superiority complex
and here I am playing by myself
me and my inferiority contest

даваш зареден пистолет
в ръцете на психопат
и се надяваш да те обичам

 

*
обичам те като
смърт в предградията
на изоставеното сърце
ракът дебне от бежанските клетки

 

вечност

няма смисъл да бъдеш щастлив
всичко е сега и за малко

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments