Александър Арнаудов – Краят

Смъртта е сигурна, но краят се ражда единствено с нас и времето се разпада като Бог станал човек. Отвъд ни връхлита естественият подбор на сърцето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на НАСП – Александър Арнаудов, с чиято апокалиптична поезия завършва юбилейният 20 брой на едноименното електронно списание.

 

естествен подбор

за да поберем кръвта
в небето
се раждаме с очи

ангелите ни обичат повече
когато умираме

 

продължение

птиците свалят болката
от крилата си
и звездите зашиват нощта
за очите на живите

мъглата ръждясва в ръцете ни
и се разпада светлина

 

смъртта е сигурна

цветята растат
като рани по тялото на небето

кръвта спира –
слънце забравено от тишината

времето се разпада
като Бог станал човек

 

живот

светът е три морета
две от тях са очи
последното не оцеля

 

глад

падаш на колене
пред слънцето
падаш като пепел
от цигара

зениците се разпадат
като облаци в буря

 

небе

телата изгарят
и гаснат като слънце
извиращо от стените
ограждащи птиците

сънувам света
като затвор в който ме няма

 

небето плаче с твоя глас
нося кожата ти
като слънце

 

сълзи

когато кървя от очите ти
падам като сянка
докато се опитвам да стигна небето
вървя към дъното
и настигам времето
останало след нас

 

краят се ражда с нас
като сянка
и крие децата си
в утробата на света

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments