Велислава Кандова – Мorituri te salutant!

Мракът ляга до нас и се превръща в съня ни. Спим разделени само когато сме в гроба. Потъваме в тъмнината с новите стихове на Велислава Кандова. 

Александър Арнаудов

 

Солун по залез

щъркелите
търкулват залеза
и заспиват
на крак
притихнали в пух
раздиплен от
вятъра
мирише на сол
и море
небето е розово
захаросано
потрепват ресни
по верандите
стотици гъркини
с гарвановите си коси
притварят очи
прозяват се
скривайки в бели ръце
бисерни зъби
подвикват
на Христос
да се прибира

 

Нежни революции

днес в античните камъни
бели, смели мъже
с тела на богове
с ключ от
втора ръка БМВ
дълбаят най-скъпата си дума
К*Р
усмихват се победоносно
и се прибират
от ваканция
преместили си го
у лево
мекия
мекия
мекия

 

Ave Caesar, morituri te salutant!

плъзваш ръцете си по мен
само по пълнолуние
когато пристигам
с триста бели коне
аз върху черния
притиснала между сребристите си бедра
твоите потни хълбоци
рошава и нахилена готова за битка
свила с ласото наместо
конските шии
твоята
прибирам косата си
и те целувам
толкова страстно
че разбираш нощта
с мен изригва във ден
стига да ме поискаш
слагаш бял показалец
на устните ми
очартаваш
своите граници
усмихваш се и потъваш
все по навътре
оставям
червен ореол
по вдигнатия ти палец
забиваш меча си право в сърцето ми
и умираме
свършили

 

Парченце Витоша

от моя балкон
се вижда малко парченце
от Витоша
и съм изчислила
че няма как да го закрият
със строеж
радвам се винаги
като изляза да простирам
и ме духне смогът
и мирисът
на цъфналия кестен
само тук
може да е толкова невероятна
тази комбинация
чичо пей
в къщичката ми на терасата
моите чери домати
комшийски кондоми
по кестена
веят се досущ знамена
столично ми е
филтрирам Ви
крила
с красивия си бял дроб
спете спокойно
деца
ние сме червеи
в голямата ябълка

 

Гротеска

жени
пишат стихове
и мечтаят за любов

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments