Губим душите си във времето. Смъртта е път към друг свят, който всеки живее, но никой не разбира. Потъваме в себе си като Ихтиандър с най-новите стихове на Людмила Петрова.
Александър Арнаудов
Народопсихология
Музата ми спи.
Успехът ми спи.
А както би казал Смирненски –
градът спи.
И Ботев споменава,
че сме заспал народ.
Аз съм българче
заспало…
Много неща
преживяло
и още повече – проспало.
Сигурно е
перманентна
пролетна умора.
Оптимизъм
Денят.
Дъждът.
Калта.
Очите на
бездомно куче.
Уикенд
Резени търпение,
шайбички любов
и на ситно настъргани нерви.
Опровержение
Не са изгубени душите –
намерени са…
от дявола.
Човечество
Убива щъркели
по първа пролет.
Хриле
Като Ихтиандър съм –
плувам в морето
на ежедневието,
боря се с подводните течения
на безсмислието и подлостта,
стигам дъното,
излизам на повърхността.
Не съм риба.
Не съм и човек.
Оцелявам.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
