Ася Палева – На буксир

Влачим сърцето си на буксир и търсим пътя в безлюбовния свят. Времето ни отминава и продължава отвъд себе си. Намираме светлина в разрушените гнезда на щъркели с новите стихове на Ася Палева. 

Александър Арнаудов

 

*
Разрушаваме
гнезда на
щъркели,
влачим
кучета на
буксир,
ядем се
едни други
в мига
в който
някой излезе
от стаята…
За какво
ни има
на земята…

 

*
Стъпка
след страха
е дъха ти.
Няма въздух.
Ще запаля
клечка,
за да не те
изгубя
по пътя.

 

*
Като пролетно
намигване,
като гвоздей
в обувката,
като ситен дъжд
през май,
като вятър,
брулещ скулите –
всичко това съм,
когато вечер
не заспиваш,
понеже
мислиш за мен.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments