Кристияна Светославова – Изгубени са дните

Изгубени сме в дните си и търсим чуждите прегръдки. Отне ни половин живот да намерим човека в себе си. Пазим човечността от разруха в новите стихове на Кристияна Светославова. 

Александър Арнаудов 

 

*
той изпитваше страх
от високо
затова й отряза
крилете

високото
не е страшно
когато има
с кого
да паднеш

 

безнаказана кражба

разстоянието
краде
от времето ми
с теб

 

*
казах ти – не й разказвай
новото се обича по-лесно
когато не е омърсено

хората са като къщите –
сложи стари дъски
в нова къща
и тя може да се разруши

сложи нещо изгнило
и с времето
къщата ще се срути
не подлежи на ремонт

сменя се всичко из основи
за да си сигурен
така е и с хората
които обичаш

трябва да ги запазиш
от срутване
за да не се разрушат
отгоре ти
преди още да си ги живял
и да те зазидат
в тайните си

трябва да ги пазиш от разрухи
за да продължиш да ги обичаш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments