Соня Георгиева – Самотата ти е гладна сянка

Самотата ни е гладна сянка, която ни изяжда отвътре. Хората в новия свят преплитат ръце за молитва, без да знаят истината. Очакването е смирение в новите стихове на Соня Георгиева. 

Александър Арнаудов 

 

*
Самотата ти
е гладна сянка
която ме изяжда хищно
очите напукани
се опитват да гадаят
бъдещето
а то е кървава луна
и вой на единак
зъзнещ в сумрака
ще се срещнем
мистични същества
в дълбоката гора
ще извършим
всички тайнства
под небето
а после
то ще ни завие
с тихия си блясък

 

*
След теб потъна
Червено Море
и Мойсей
не може да спаси
евреите
нищо че Бог ги е
определил
заделил
спасил

хората в новият
свят
преплитат ръцете си
без да търсят
истината

 

*
Ще продам душата си
за да имам твоята
грубостта ти да ме разпъва
искам
всеки ден
незнаеща да разплитам
нежността ти
да впия нокти
в гръбнака на самотата
да си повтарям твойта циничност
до втръсване
ако можех да продам душата си
бих я заменила
с твоята

 

*
Няма любов
има само
керван от очаквания
и обезводнени желания
в пустинята на мислите ми
да се обичам
през себе си
е топ егоизъм
изшмърквам релсите
между Пловдив и София
и в наркомански транс
ме отцепва спокойствието

 

*
Очакването ме разкъсва
като диво животно
няма душа в мен
а е толкова пролет

Очакването ме пилее
по цветчетата
прашец съм
събери кръвта ми пий я

Очакването ми е
средновековен инквизиран бяс
подпали го с мисълта си
изгори ме

Очакването е смирение
омиротворение
търпение
за милостта ти

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments