Времето се дави в библейския потоп на ежедневието. Излитаме от пътя си и душата се свива. Търсим съдбата си в новите стихове на Людмила Дукова.
Александър Арнаудов
Разлика
нанадолнището
както и нанагорнището
е профил на пътя
само дето
спънеш ли се по нанадолнището
литваш
*
душата ми се сви
до размера на пета
отъня
отесня
даже отчаянието
стана широко за нея
от босотията загрубя
душата ми стана пета
ахилесова
*
минута след като си бързал
ти пушиш вкусно
все така на входа
поглеждам от трамвая
мръдвам устни
и…
о, извинявай
нищо съдбоносно
*
Времето лекува
Мъдрост
следващото
не измества предишното
навиците и задълженията лекуват
само че те не са времето
а безвремие
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
