Гергана Георгиева – To be continued

Тук и отвъд има само живот, от който не можем да избягаме. Смъртта позиционира  G – точката ни под третото око. Пишем времето с дъха си в новите стихове на Гергана Георгиева. 

Александър Арнадудов 

 

*

„Поезията се ражда от мълчанието“
Войникът,  Деян Енев

Тръгват си думите
презрели, одъвкани
куцукат към най-близкия лазурен бряг
изоставят ме
някой прилежно ще помете в лопатка пчелите, ще помене 40-дневния им живот на 40-я ден
предвидливо е
беззъбият гняв пие спокойно мастика
примлясква, присвива процепи, претегля
крехко е
мълчанието, моят верен страж,
се усмихва
от дъното, излъскано с пясък,
морето се разлива
и никой съд не може да го побере
и никой съд не смее да му издаде присъда.

 

Маратон

Дишам
тъмно ми е
кръвта напира
затопля ушите
дланите са отекли
задвижвам ума
осми сонет на Неруда
Ако очите ти със лунен цвят не бяха…

виждам водата
как ме съблича
нарича името ми

продължавам
изгубена в нормите
издръжливост

на последния отсек
задминавам
номера на смъртта
и се свличам ухилена.

 

*
Сричам си дните
определят ми време за четене
термин за раждане
ден на щастието
на поезията
на всички болести и занаяти
климакс
час на смъртта
помещение за пушачи и девствени
техники за справяне
позиционират G – точката под третото око
без да подозират артритната болка на кръста
пречупен до свастика.

 

Предсмъртно до другите

Кураж, поете,
не оставяй обувките си до кладенеца
копривата ще ги скрие
ти ще разбиеш главата си в ехо
в парче отразени долу звезди
последният знак за намиране
ще бъде почетен с едноминутно мълчание
след теб ще се смеят хрипкаво
насечени хълмове
ще дишат времето пресметливо
сладострастно
ще заиграват облаците
за какво…
горе птиците носят писма.

 

*
Тук и отвъд
има само живот
няма къде
да избягаме.

 

*
„Скучно на етом свете…“ /Гогол/

Това бе последният ден.
Последният порив на вятъра
съдра платното от тялото и
усука разпилените снопи коси
във въже за удавници
тъгата на кораб от нечие дъно
помаха
последният път, в който запомних очи
лявото сухо, от другото капе.
свободата свърши
като опиум в кръвта
почасово бунтарски
като мъдрец в устата на клошар
повел отшелничеството по оста ѝ
като последна сричка от плакат
с жълтясал некролог отгоре
провиснал татус някакъв
статистически среден
затегната безименна халка
бархетна пижама с пантофки.
последното слънце се обърна
към мрака и го пожела.
Погълнах го
и написах с дъха си
to be continued…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments