Деница Минева – Space

Самоубиваме се и се потапяме в тъмното. Тишината в нас е просто сън. Разпадаме се във всяка дума в новите стихове на Деница Минева. 

Александър Арнаудов 

 

Намигване към вечността

навярно

лъчите ти
ръцете ти –
нарисуваха
само очертания,

и очи – пълни с небе

Space, пауза, въздишка

издихание

 

постигане
намигване към вечността
като със жезъл
ти ме самоубиваш
нека се виждаме
по-хубав ден
асансьорно пространство
тази вечер
любов в секса
ела
да се потопиш в тъмното
струва си

 

*
Небето се е подредило
в облаци
и вечерта обвита е
в музика,
и аз съм там където
това е възможно.

 

Парадокси

За да си живял, някой е обичал
не теб, а друг

За да си познал лицето на Земята,
летял си, без мен

Зората ще прегърнеш,
ако в Нощта си се родил

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments