Самоубиваме се и се потапяме в тъмното. Тишината в нас е просто сън. Разпадаме се във всяка дума в новите стихове на Деница Минева.
Александър Арнаудов
Намигване към вечността
навярно
лъчите ти
ръцете ти –
нарисуваха
само очертания,
и очи – пълни с небе
Space, пауза, въздишка
издихание
постигане
намигване към вечността
като със жезъл
ти ме самоубиваш
нека се виждаме
по-хубав ден
асансьорно пространство
тази вечер
любов в секса
ела
да се потопиш в тъмното
струва си
*
Небето се е подредило
в облаци
и вечерта обвита е
в музика,
и аз съм там където
това е възможно.
Парадокси
За да си живял, някой е обичал
не теб, а друг
За да си познал лицето на Земята,
летял си, без мен
Зората ще прегърнеш,
ако в Нощта си се родил
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
