Петя Петкова – Облачно с безнадеждност

Времето бяга от себе си в очите ни. Думите ни са прогнози за Апокалипсиса. Чакаме чудото от две хиляди години в новите стихове на Петя Петкова. 

Александър Арнаудов 

 

*
Винаги знаеш прогнозите
за времето от настроението ми.
Сърдитите погледи изстудяват
опитите за оцеляване в разумни
атмосферни условия.
Няма да се боря с хитрите
трикове, когато дългокраки
синоптички съобщават своите
русокоси метеорологични хипотези,
да ме извикаш и принуждаваш да видя,
от какво за теб съм по-хубава.
Нека времето да се стопля,
усмихвам се.

 

Облачно с безнадеждност

Облаци натровени с олово
подменят синята въздишка на небето,
опъват гъста мрежа невъзможност,
ловят изгубени молитви,
кипят от радостта да пречат.

 

Вест

След 2000 години чудото
ще сме ние…
как от перото правим – патка,
а от китовете – червило.
Теб те имаше преди вестта.

 

Труден за достигане

Бягаш по стръмното срещу себе си
подгонен от собствения си страх
в две посоки- горе, долу.

 

*
Няма значение колко знаеш,
ако не можеш да правиш,
това което знаеш.

 

Грижа

Моят сън е твоето безсъние,
ти не спиш, за да сънувам.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments