Миглена Цветкова – Сталагмит

Лутаме се между световете и търсим дом. В решетките на тялото нахлува пролетен вятър. Откриваме несъвместимост с живота в новите стихове на Миглена Цветкова. 

Александър Арнаудов

 

Сталагмит

Живея в пещера
от хиляда години.
Вече съм статуя.
Извайвам профила
на времето.
Аз съм варовик и сол.
Протягам ръце
към капките
на този таван
и ехото носи
звънът на сълзите им –
тлеещи птици
по мене…

 

*
Докато ти
не ме гледаше,
аз обходих с очи
лицето ти.
А после –
с език –
всичките ти думи.
Сега знам и
кътните ти
зъби…

 

*
Помирисвала съм
ръждата на релсите
и въздуха от
последния етаж
на най-високата сграда.
Познавам вкуса
на сцепените си вени
и звука на кръвта
в пулсиращите ми
слепоочия,
притисната до стената
или с пристегнато гърло.
Веднъж се задавих
с околоплодните води
на една невъзможна обич.
От обикновен жълтък
съм ставала птица.
И като в притчата
се скривах в юмруци,
които ме стискаха
до несъвместимост
с живота.
Само че ти
не си ме целувал…

 

Аутопсия

Някой, някъде
ме разчленява.
Нарязва ме
на малки парчета.
Гледа какво има вътре.
Нищи тъкани и клетки.
Сравнява.
После ще ме зашие.
Ще съм привидно
закърпена.
Облечена
в балната си рокля.
Сърцето ми бие
цялостно.
Патоанатомът
няма очи
за мене.

 

Грип

В изолатора на дните
броя дати, часове
и минути.
През решетките
нахлува пролетен вятър.
Вестибуларният ми апарат
отказва.
Имам болки по кожата,
помътен поглед,
трептящи пръсти,
дишащи хрипове.
За три дни ще ми мине.
От вечност броя до три.
Живакът се пръсва.
Събирам течните топчета
под езика си.
Сърцето ми е фебрилно.

 

Когато пишеш стихове
майка ти мисли мълчаливо,
че живееш във въображението си
и населяваш друга реалност.
Сестра ти свидетелства срещу теб.
Била си шантава
и способна да свършиш
куп глупости
от ефимерна любов.
Децата ти казват,
че си на място,
което само
разделя хората.
А мъжът ти не може
да си на мери мястото
никъде около тебе.
Когато пишеш стихове
вибрираш между два свята
и нямаш дом.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments