Мона Стоянова – Хатиб – Дом в бездната

Душата ни намира дом в бездната. Спомените се превръщат в звезди на небето, които цял живот чакаме да паднат в най-новите стихове на Мона Стоянова-Хатиб. 

Александър Арнаудов

 

*
сърцето ми е падаща звезда
пожелай си го

 

*
Светът ѝ се чудеше
чудеше се на това момиче
чудеше се на душата ѝ
и се питаше кой друг
би могъл да намери дом в бездната

 

*
И какво е усещането ти да бъдеш
лист, който да те пази от гнева на слънцeто
И какво е да си постоянно вятър, който
да се бори да остане
какво е да бъдеш уединение в мрака
какво е да бъдеш цял

какво е да бъдеш жив
в свят, който умира

 

*
моята душа
цъфти като пролет
може да се събуди вече от зимния си сън
и да стъпи на крака
да може отново да повярва
цветята няма да я подведат

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments