Мария Закарян – В градината на Рая

Молим се за всички души, които изгарят. Когато времето спира, разбираме, че не сме живели като себе си. Търсим спасение в градината на Рая в новите стихове на Мария Закарян. 

Александър Арнаудов 

 

*
ще се появи
когато сляп си,
когато те няма,
когато прах си.
светлината

 

*
Запалих те.
Димът ти се извива бавно
И спираловидно
Към облак.
Бял.
Сив.
Дъжд.
Плачеш.

 

*
В градината на Рая
посях те,
за да мога
бягайки към твоите плодове,
винаги да те имам.

 

*
погледът ти
убожда материята
с огнен лъч,
изпълва те.
сам да пожелаеш да изгориш.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments