Диана Тенева – Сбогуване

В празното небе луната чака своите обожатели. Сбогуването е светилище, където са всички наши близки. Времето е светулка между клоните на изсъхнало дърво в новата публикация на Диана Тенева. 

Александър Арнаудов 

 

*
скъсана книжка –
все същата приказка
за лека нощ

 

*
сватба…
не мога да преведа
шевица

 

*
изсъхнало дърво…
сто светулки
между клоните

 

*
луната чака
своите обожатели…
изсъхнало дърво

 

*
саламурено сирене…
само насън
говоря на български език

 

*
порив на вятъра…
пролетен дъх
в косата ми

 

*
безсъници…
супер луна балансира
върху жицата

 

*
рожден ден…
най-после кактусът
цъфна

 

*
откъде ли идва
тази тъй бистра вода…
светилище на нимфите

 

*

сливов цвят…
мамината рокля
на бели точки

 

*
сбогуване
в прегръдката на сестра ми
все по-смален баща ми

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments