Иван Пецев – Мръсни чинии

Дните копаят гроба ни, а кръстът се носи от плещите на жена. Светът е експеримент на сърцето ни. Звездите извръщат поглед от нас с нашите очи в новите стихове на Иван Пецев.

Александър Арнаудов 

 

*
Дни копаещи спирали от резки,
които стават все по-дълбоки
след всяко мое залитане.
И гледайки как отделя
цели стружки от мене
с дебелашкия си хумор,
този живот ми заприличва все повече
на един пиян стругар,
който с нетърпение чака
да допие остатъка от младостта ми.

*
За олекналите им тела
очите на един лодкар заблестяват.
Дори и той обича да се къпе в злато.
И отчупващи парченца вселени от себе си,
очертават с тебешир сянката на този,
чийто пясък в гърдите ще отхрачва отрова
върху белите им бедра.
Голота, от която и звездите извърщат поглед.

Проклет да е този свят, че кръстът му
прекалено голям е дори и за улиците на Рим,
а се носи от плещите на жена.

За изстиващата ѝ гръд
очите на един лодкар заблестяват.
Дори и той обича да се къпе в злато.
И ръцете ѝ, дето бяха тъй топли, тъй меки
и тъй недостатъчни, за да нахрани с тях
невръстните си любови, сега милват очите им,
а очите им-бездънни езера от горчивина.
Вече знаят,
по-гладна единствено от вола в плевнята
е земята, която трябваше да ги храни.

Проклет да е …
Проклет да е този свят, че
прекалено тежък е дори и за Атлас,
а лежи върху плещите на жена.

 

*
Реалността е лед, по който той тича бос,
тракция – нула,
фигури от цели пиеси
във въображението му – безкрайно много.
Но парадокси на поточна линия –
човечеството отрежда мръсни чинии на своите гении.
На челото му дуло,
холокост с нормалност
срещу милиарди вселени
и те, разпръснати от съзнанието му
като фотонен поток,
втурват се в белият лист, за да обстрелват
на света обърканите експерименти.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments