Курвите танцуват със смъртта, куките правят пируети, но основното предимство на живота е, че ще го напуснеш. Виктор Иванов – един от най-радикалните и култови автори на списание „Нова асоциална поезия“ се завръща на неговите страници с първата си публикация за апокалиптичната 2019-та година.
insomnia
в два след полунощ
куките правят пируети
курвите танцуват
със смъртта
самотен дервиш умира –
отново никой не спи
само аз съм буден
и те сънувам
самотата
болката
моите вечни
приятели и спътници
те търсиха
питаха за теб –
казах им
че ти отдавна си тръгна
усмихнах се
и им дадох сърцето си
защото там
ще намерят покой
времето
не лекува –
само отмерва
живота
без теб
равносметка
едно от основните
предимства на живота
е че един ден
ще го напуснеш
животът
е като стихотворение –
безкрайно
страдание и болка
лишено от смисъл
и причина
а финалът
е убийствен
дневник
сутрин
чувам само
тишината на сърцето си
денем
бродя сляп
спомените за теб
ме преследват като призраци
а вечер –
вечер ми се иска да умра
толкова много
отидох до края
на студената вселена
да те търся –
няма те в спомените
няма те в любовта
няма те
всичко е било
един миг
една секунда
в която времето
беше наше
разговор
попитах я
защо си сама –
рано или късно
всички те предават
и си тръгват
мразя хората –
единствено смъртта
няма да те предаде никога
едни
казват
поезията
показва че си слаб
други казват
поезията показва
че си истински –
разлика няма
накрая умираш
в самота
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
