Марио Стоев-Анхело – Рокфор

В нас имаше много книги, всякакви и така бях свикнал с тях, че все едно бяха нещо без което не може! Четях безразборно… даваха ми съвети какво да чета, аз никой не слушах, ами си четях , каквото ми хване окото. Много книги и автори, които не съм разбирал веднага….но съм чел …не знам, как и защо , но все съм намирал нещо, което да ме задържи. После след години и втори прочит, фокусът се намества и всичко става ясно… мисля, че първиятпрочит е много важен. И да се чете! Какво ли нямаше….едва ли мога да изброя… класици, утописти, романтици, поети, биографии, исторически романи… имаше един рафт, на който не ми позволяваха да ровя… ама не на мен тия. И там рових… Книги за анатомията на човека, книги със снимки от някакви войни и лагери… не разбирах още… и други книги, които след много години бяха публикувани… Имаше библиотека и с църковните книги на татко… там, какво ли нямаше… но не ги четях, бях малък за това… само се впечатлявах от странните букви и ноти.

Имахме и много детски книги… почти всички издавани, а и такива отпреди Девети септември… на стария стил писани, с илюстрации… Както казах, четях всичко.
Имах съученик през една улица живееше и често ходех у тях да побъбрим за училище.

В тях, в кухнята имаше бял бюфет с будилник, саксия с мушкато и подредени чашки за кафе… на дантелено каренце… имаше и книги… няколко, десетина… не помня, но помня заглавията … “Митко Палаузов“, “Героите на Белица“, “ Партизанчето Ленко “… и все такива … С Христо, съученика ми никога не коментирахме книги… но знаех, че той ходи в библиотеката, взема оттам и чете. Неговите родители бяха много строги… както се казва, отдадени на новото време. Един ден по обед баш отидох да го питам нещо по аритметика… звъннах на вратата и Ицо отвори, дъвчеше … беше обяд. В кухнята на масата имаше тиган с пържени яйца и една дебела отворена книга… „Que vadis“ на Сенкевич… щях да падна, бях я чел, а Ицо преглъща и рече… моля те, не казвай на нашите!

Марио Стоев-Анхело

 

рокфор

вино в кристал
шарена сол на филийка
и олио
който ебал, ебал …
вкусът е еднакъв
за глада
другото е
просто природа
и рокфор

 

прана черга
на оградата
зимата се отцежда

 

редукция

следобед
кафе с мляко
страници
подмостие
пръсти пипат
в нищото
мислите
Пан се усмихва лукав
в ъгъла
намигаме си
обличам се

 

добре че не съм тръстика
а съм просто гъз

 

отсечени ръце
държащи моливи
на кладата

аутодафе

 

ръцете ми почерняха
от слънцето
всяка вена личи
като на стар калайджия
дето държи медни тигани
и пържи сребърни риби в тях
гледам ги
те не същите вече
вече са с памет и знаят
че ще си идат
наречени

 

ти сънувал ли си
как се връщаш в къщи
не си, знам!
пък аз все се връщам там

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments