Сънят си отива като спомени, останали след времето. Страданията в самотата и насъщният ни глад проправят път към вярата. Сърцето ни доказва Теоремата на Бел в новите стихове на Живка Свещарова.
Александър Арнаудов
НЕ ЗАСПИВАЙ
не се укривай в съня
не ме оставяй сама.
Приеми съдбата
безстрастна и мъдра
по-мъдра
и от символичните сънища
защото прониква през времето
и проправя път нагоре.
По-късно
може би ще прозрем
стойността на нейните цели.
Сега сме безсилни
от тъга и копнеж
от толкова много
тъга и копнеж.
Не заспивай
не се предавай на съня
той ще те спъне
в упреци и самообвинения
или ще те запрати
към неосъществими блянове
които ще отровят
с илюзорния си блясък
нашето сбогуване.
Не заспивай
остани буден
бъди смел,
бъди с мен сега
бъди мой изцяло
в тия кратки часове
за да се върнат някога
като спомени
за осъщественост.
СДЕЛКИ С ДЯВОЛА
Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир (Римляни 8:6)
Не беше мъчително съмнение
във разума, нито лутане
между удоволствията на живота
и вечния стремеж към знания.
Не беше и договор със демоничното,
повело гения в обятията на греха
през една-единствена обезумяла нощ,
отровила кръвта, хармонията
и обикновените човешки радости
похитила завинаги
в замяна
на самотно, трескаво изграждане
в отмерения кратък срок
на нови ценности и нови идоли –
магия и възторг, цел и смисъл
за идващите поколения.
Беше драма на великата колизия
между заложения творчески заряд
и несъвместимите със него
норми и ограничения на чуждостта,
приела образа на майка –
властна, загрижена, заробваща,
пред своенравното неподчинение
отправила чудовищна самопринуда:
съюз
между компромиса с нищожното
и устрема неукротим към търсене
и утвърждаване на истината.
Не синът – неговият дух не издържа
и полетя към свободата,
разчупил клетката на тленното.
СТРАДАНИЯТА В САМОТА
и насъщния ни глад
за смисъл, упование
и съпричастност
проправят път към вярата –
предверие,
което води към себеподобните
и всичко животръпнещо,
затегнато във обръча
на предрешена взаимозависимост.
Но за ония, които не търсят изход,
нито го очакват –
за мрачината,
която никога не си отива –
непозната, чужда и недостижима
остава
предвестницата на пробуждането,
защото безсмъртния копнеж по абсолютното
ведно с изгубените цели и надежди
са потънали в недрата
на първичното,
а то предлага щедро бленувана разтуха
и самозабрава в удоволствията.
ТЕОРЕМА НА БЕЛ
Странна обвързаност
на двойка субатомни частици
без аналог
в света на макрокосмоса
неподвластна на разстояние и време
вечна
зависима единствено от мигновеното
съдбовно привличане
обединило два противоположни устрема
завинаги.
Загадъчна
необяснима в дълбините си
тя сякаш идва да посее
магично зрънце от надежда
в опустошителната самота
на дните ни.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
