Дебютна публикация на страниците на списание НАСП за Иванка Гичева. Учител по професия, тя е родена на 7 юни 1959 г. Завършва „Българска филология”, впоследствие петнадесет години се занимава с радиожурналистика, а след това започва работа като учител. И до днес преподава български език и литература в СУ “Св.св. Кирил и Методий“ в Смядово. Има издадени две книги с авторски текстове: „На ръба на лятото“, 2007 и „Което нямаш“, 2009. Нейни такива са включени и в седем поредни сборника на издателство „Анубис Булвест“ от националния ежегоден конкурс за учители-творци в периода 2009-2016 г. Иванка казва за себе си: „Играта с думите винаги ми е харесвала. Обичам думите, понякога и те ме обичат и ме водят в другия ми свят – красив, щастлив и подреден.”
Поезията на Иванка Гичева е ярък образ на спомена. Есенно лято. Камъчета в джобовете. Гласове на щурци. Горчиво – сладък вкус на живот, достатъчно упорит, за да вирее върху камъка на дните.
Ива Спиридонова
Цвете на камък
Тъгата ми –
змийско кълбо на припек,
филизи пресъхнали
и жълти сипеи.
Самотата ми –
черни врани прегракнали,
стръмен склон
и очакване.
А животът ми –
цвете на камък.
Виртуално
По ръба
на януарската
ъглополовяща –
като в теорема на Щайнер-Лемус –
идват думите.
И съня ми обличат.
*
той помни всичко:
болката
дъжда
тъгата ми
и шепата останали приятели
празниците
скъпите ми срещи
усмивките
и радостта
в измислен виртуален свят:
реалността
*
Помня още:
бях нечий любим учител.
Днес –
просто съм някакъв писар:
Акакий Акакиевич
от департамента на просветата.
*
Очите на вятъра –
втренчени в мене –
търсят спасение.
*
И пусках в джоба
камъче от всяко място,
на което
сърцето ми
в щастлив покой замираше.
Но няма да се връщам.
А в най-самотния си ден
ще си направя
супа от щастливи камъчета.
*
Меко горчив шоколад на бургаския бряг
дъжд и вятър
танцуват листата –
октомврийски макове
под счупен чадър –
най-слънчевата усмивка на лятото.
*
Внезапно някак
ризата на юли окъся.
Кобалтовото синьо
във очите му помръкна
и тръгна сам
за среща с август.
Тъжен.
*
Довява август
спомен за далечно лято:
натрапчиво звънтяща празнота –
безкрайна,
космически тъжна.
Сол и пясък
очите ми парят.
А щурец обещава разсъмване.
Горещници
1
На ръба на нощта
хор на юлски щурчета –
гласове от небето.
2
Прегорели високи треви
приютяват
зимни копнежи.
3
Най-синята ми рокля
избеля.
А даже с пръст не я докосна лятото.
*
онази
обич
обречена
още
опитомява
очите ми
*
От скъсаната черна струна на нощта
щурецът сцената си построява.
И чак до съмване
люлее с песента си лятото.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
