Десислава Славова – В мрака на сърцето

Смъртта кръщава любовта с различни имена, които изтичат от очите ни. Храним се с отровата на миналото. Изоставени сме в мрака на сърцето в новите стихове на Десислава Славова. 

Александър Арнаудов 

 

*
най-трудното
за понасяне
са изпразнените
от зрение очи
застинали
обърнати
към нищото
любовта ти е
изолирана
без никакъв
отглас
любов в която
не е поглеждано
фактите са
достатъчни
смъртта кръщава
любовта

 

изоставени

никаква подробност
като празна спалня
очакваща любовници
закъсняващи поради
лошото време
потънали изцяло
затънали до гуша
готови за
предстоящата вечност
разчитането на
имената им е
приключило
гледат на
другата страна
изоставени
да не се измислят
други такива
които чупят
плътта в
живата вена
два призрака
в мрака
на сърцето

 

*
предусетих
че не аз съм
тази която
очакваш
бих подарила
времето си
срещу една
малка заблуда
че ще се върнеш
че се връщаш
после си тръгваш
отнасяш гласа си
със себе си
тази любов
не беше на
никого от нас
да ми простят
тези които
все още ме чакат
не зная дали
ще се върна
при себе си

 

*
когато острието
опре до спомена
разрежи го
до последната
сълза
до последната
усмивка
до последната
болка
няма по-голяма
рана от тази
която не си
си причинил сам
няма по-голям
човек от този
който израства
от нея

 

*
душата ми
се храни
с отровата
на миналото
препълва се
с празни обещания
фалшиви докосвания
прогнила любов
всеки ден
се връщам
с една
крачка назад
и разбирам
че всъщност
нищо не е минало
всичко започва
от края наобратно
към началото

 

*
обезкървавения
плясък на криле
на уморена птица
чертае сянката
на изстиналото
ми сърце
продължавам
да следвам
кървавите дири
един развой
в небето на
света ми
едно смрачаване
предвещава
срива на плътта
всички тленни
стават жертви
и ти сърце
предаваш
свойте мъртви

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments