Александър Арнаудов – Чума

От празното небе пада мрак в очите, като дъжд, който ни прегръща. Сенките се сливат с изгрева, след края на зимата. Изпускаме нощта като отрова в чашата на сърцето, в новите тристишия с източен привкус на Александър Арнаудов, с които откриваме рубриката в юбилейния бр.20 на нашето издание – „Източни пиеси“.

 

*
снежна луна
окото на рибата
пробива леда

 

*
отминало време
дървета събират снега
от небето

 

*
изпускам нощта
в чашата
няма останало време

 

*
ремонт
снегът е кал
по пътя към вкъщи

 

*
ледена покривка
в очите
снегът скрива цветята

 

*
първо кокиче
стъпки в снега
детето прохожда

 

*
прошка
отражението на слънцето
в локвите

 

*
пролетен дъжд
небето се храни
с остатъци от зимата

 

*
дълбок сняг
ветропоказателят спи
зимен сън

 

*
въглен
намираме очите си
в тъмното

 

*
чума
слънцето се крие
под небето

 

*
окото на птица
светът в ръцете
е вятър

 

*
карта на небето
сенките се прибират
с изгрева

 

*
часовникът спира
рисувам слънце
на прозореца

 

*
зимата си отива
гората се слива
с града

 

*
първа пролет
дървета събират време
в стъблата си

 

*
албумът със снимки
светлина в небето
като усмивка

 

*
ябълково дръвче
от празно небе
пада звезда

 

*
празна чаша с кафе
пада мрак
в очите

 

*
безкраен лабиринт
тревата се ражда
между камъни

 

*
семето на слънцето
сянката ми става
след сън

 

*
скалите говорят
под земята
планината расте

 

*
хоро
гората подава ръка
вятъра танцува

 

*
детски плач
дъждът ни прегръща
през прозореца

 

*
природна картина
бетонът стои
под слънцето

 

*
брекзит
децата се прибират
вкъщи не свети

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments