От празното небе пада мрак в очите, като дъжд, който ни прегръща. Сенките се сливат с изгрева, след края на зимата. Изпускаме нощта като отрова в чашата на сърцето, в новите тристишия с източен привкус на Александър Арнаудов, с които откриваме рубриката в юбилейния бр.20 на нашето издание – „Източни пиеси“.
*
снежна луна
окото на рибата
пробива леда
*
отминало време
дървета събират снега
от небето
*
изпускам нощта
в чашата
няма останало време
*
ремонт
снегът е кал
по пътя към вкъщи
*
ледена покривка
в очите
снегът скрива цветята
*
първо кокиче
стъпки в снега
детето прохожда
*
прошка
отражението на слънцето
в локвите
*
пролетен дъжд
небето се храни
с остатъци от зимата
*
дълбок сняг
ветропоказателят спи
зимен сън
*
въглен
намираме очите си
в тъмното
*
чума
слънцето се крие
под небето
*
окото на птица
светът в ръцете
е вятър
*
карта на небето
сенките се прибират
с изгрева
*
часовникът спира
рисувам слънце
на прозореца
*
зимата си отива
гората се слива
с града
*
първа пролет
дървета събират време
в стъблата си
*
албумът със снимки
светлина в небето
като усмивка
*
ябълково дръвче
от празно небе
пада звезда
*
празна чаша с кафе
пада мрак
в очите
*
безкраен лабиринт
тревата се ражда
между камъни
*
семето на слънцето
сянката ми става
след сън
*
скалите говорят
под земята
планината расте
*
хоро
гората подава ръка
вятъра танцува
*
детски плач
дъждът ни прегръща
през прозореца
*
природна картина
бетонът стои
под слънцето
*
брекзит
децата се прибират
вкъщи не свети
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019
