Мартин Костов – Няма да преча на тази любов

Инжектирай в мен от себе си, за да предозираме заедно. В юбилейния апокалиптичен брой 20 на нашето издание ви представяме най-новите стихове на един от най-талантливите и различни млади български поети – Мартин Костов, автор на две много силни, емоционални и истински книги с поезия и на ръкопис с проза, който надяваме се скоро също ще види бял свят.

 

*
Ще нарисувам
Любовта
Която ще
Диша с хриле и
Вместо мен
Ще те обича

С всички
Цветове
Без да искаш –
Ще те гали
Всяка сутрин с
Устните си

Ще ти прави
Закуска
Ще те топли
Прегръща и
Ще вечеряте
Заедно
Ще заспивате
Един върху друг
Ще си шепнете
Красиво
Ще се гледате в очите
Ще се милвате
Но без мен
Аз няма да преча на тази любов

 

*
И няма значение
От етажите
Ти на осмия
Той на петия –
Дилърът те чака
На входа
Майка ти
Си купува
Нова помпа
С игла –
Най-малката –

Цели се в
Сърцето

 

*
Душата ми
Се скапва
В тая почва.
Изгниват
Корените на
Шибаното ми
Сърце.
Разтичат се
Очите ни –
Като след
Оргазъм –
Рисуваш
С мръсните си
Пръсти
Върху мен
И боли от погледа ти
С който ме преглъщаш
Не спираш да се цапаш
И да ме обичаш
Вечно

 

Лято

Нека вените ми
Се разкъсват
Като облаци
Светкавици и бури
И нека ме целува
Този дъжд
Да гали стъпалата –
Болката
Като любовница
Безмилостна
И хищно
Да захапва с всяка дума
Настръхналата кожа

И това сърце
Да не издържа
Да го боли
Да го боде
Да замлъкне
И самотата ми
Да те завие във сълзи

Меките безвкусни –
Ситни стъпки
По скулите на мъртвото –
Да унищожават

И нека боли
Боде и
Да не спира
И път да няма –
С натрошените си
Кости ще направя
Аз чакам ангели
И времето да спре
За да умра

Красива – млада

 

*
Слънцето е червено
Кърви душата
На дявола
Под масата
Тече
Метадон –
В теб е всичко
От което имаш нужда
Вземи го

 

след теб
остава
само болката –
след нея
няма нещо
което да
не мога да
обичам

кръвта ми –
вино с което
ще те черпя
и което ще
полепне по
устните ти
като пиявица
впила се в
вените ти

смъртта
идва –
тя
е мой
родител
тя –
съм аз
всеки ден
и всяка секунда
когато те няма

не искам да живея
без теб –
тогава съм
проститутка
на хероин
на помпа
на любов –

инжектирай
в мен
от себе си
за да
предозираме
заедно
веднъж –

не искам
да е винаги

 

*
А аз съм
Плакала –
За мъже
Като жени –
И дето
Била съм.
Сън и
Цвете
В дланите ти
И замръзвала съм
В тях
И сълзите ми –
Като твоите
Горчат.
Болят и режат
Думите.
В устата ми
Летят орли –
А ти освободи
Душата
И ръцете ми –
Ги върза

Оставам в теб –
Отиваш си
От мен…

 

*
никога няма
да забравя
онези моменти
които
са единственото
което ми остана
и остава
завинаги
в сърцето
и
никога няма
да
забравя
онези ръце
които
така галеха
болката
че тя заспиваше и
аз забравях за нея
никога няма да забравя
как сутрин слънцето
нахлуваше в
стаята ти защото
си забравил да пуснеш завесите и
то така пипаше
студената ми кожа

майната му

никога няма да забравя
че точно ти
ме научи
на любов –
никога няма да забравя
как ти изневерих
как ми го върна
и колко съжалявам
за всичко

никога няма да забравя
как се усмихваше
как ме докосваше и всичко
което сме си казали
също и
всичките ни разходки
всички нощи
всички дни секунди и стотни с теб

и сега
когато ни остава нито ден
заедно
животът ми
отново
остава
онзи безсмислен
тъжен и
нещастен
за който ме боли
кура

обичам те човек –
и винаги ще те обичам
бъди щастлив

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments