Любел Дякоf – Черното е любимият ми цвят

Двете деца, които никога няма да имаме, ни махат щастливо. Раждаме се в мечтите на двама и накрая умираме в спомени. Пътят от утробата до ковчега е черен като любимия ни цвят в най-новите стихове на Любел Дякоf. 

Александър Арнаудов 

 

*
Била съм на повече погребения,
отколкото сватби,
на повече помени,
отколкото кръщенета.
Хващала съм повече свещи в ръка,
отколкото букети.
А ти ме питаш защо
Черното е любимият ми цвят
И защо не пиша за любовта.

 

*
две ръце помахват щастливо
двете деца, които никога няма да имаме

 

*
От утробата
до ковчега
пътят е дълъг.
Правят те с удоволствие,
отиваш си в болка.
Идваш гол на този свят,
Тръгваш си в най-хубавите дрехи.
Чакат те с нетърпение 9 месеца,
изпращат те едва за 40 дни.
Чудят се, дали си момиче, или момче,
а след това не знаят дори къде е
отишла е душата ти.
Раждаш се в мечтите на двама
накрая умираш в спомените
на последния жив познавал те.

 

*
Поет
търговец на чувства
продава думи
живял е над 100 живота
пише във влакове
чете в библиотеки
търси музи
после страда
намира безсмислието
на живота и го
слага в рима
овековечава незаслужили любови
и е най-оценен
едва когато го няма.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments