Боряна Богданова – През зимата умирахме

Когато дните са по-дълги, умираме повече. Отвътре е декември и се давим в думите си. Докато страдаме, навън става почти лято в новите стихове на Боряна Богданова. 

Александър Арнаудов 

 

Тълпа

те се разсейват от себе си
един с друг и един друг
прескачат се погледи
междуметия, ръце, смехове
рамене и въздишки
преплитат се пътища
чужди коси по палтата
жуженето от думи
изречени на части
дочути в средата
тук-там
тук-там
къде е това тук, мамо, и къде е там
млъкни, дръж ме за ръката
опит за намиране на път
поредно чут и неразбран

 

да те удавя ли

(за осми март)
навън е почти лято
отвътре е декември
ще се изстрада
каза ти
и снегът по малко
ще се разтопи
ако не съм се разтопила аз
ти казах
и потекох към краката ти

 

сто-лични-хапки

точно в центъра на София
седях в едно кафе отворено наскоро
и предъвквах със затворени очи
онова, което се е случвало
което още мога да си спомня
от раждането ми наопаки
до когато кракът ми върху другия
подпира плочките поставени накриво
до момента точно на сега
и стана хомогенна топка
от всичко, което някога съм преживяла
а между зъбите ми се заклещваше
онова, което така и не можах
преглътнах я и ви преглътнах
а другите остатъци оставих
скришно после да отклещя за десерт

 

Пропорции

когато дните са по-дълги
ние сме по-живи
през зимата
умирахме
по-вече-не

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments