Васил Прасков – Надрусаният кораб

Животът е криминален роман, в който единствено ти си убиецът. Надрусаният кораб на Васил Прасков продължава пътя си отвъд Рамбо, Рембо и Нова асоциална поезия.

 

всичко освен теб
е сън
който не е мой

любовта идва
като смърт без венеция
и не си отива

 

дневен режим

днес е ден
като всеки друг
ставам от сън
закусвам
сянката ми пише
завещание
не остава нищо от мен
което да се самоубие

 

надрусаният кораб

музиката на живота ни
е надгробната плоча
на балкантон

 

радио христо ботев

истинските поети
отиват на гробищата
където молят духовете
на починалите класици
да влязат в тях
един поет така погрешка
бе обладан от дух
на обикновен самоубиец

 

ремисия

анушка вече е разляла олиото
но всички отдавна са мъртви

 

не можеш два пъти
да влезеш в едно и също стихотворение
като в река

кислородът свършва
на различна дълбочина

удави се

 

невинност

обичам очите ти
там виждам толкова наркомани
които не са се друсали
дори за първи път

 

в кварталната поща пристига смъртта до поискване

сънувах че нямам сънища
облаци падащи в погледа ми

можем да променим света
но не можем да променим себе си

 

смъртта се връща от работа
влиза в стаята
пали лампата
прави си нещо за ядене

това е нейният дом

но тебе те няма
тебе отдавна те няма

 

мъртвата софия

пейката е празна
сядаш до себе си
и се прегръщаш

 

трамвай нежелание

пиши внимателно
както шофираш

да не изпуснеш
катастрофата

 

пълната свобода
е абсолютната монархия
на сърцето

 

болката е пролет
когато раните ни
цъфтят заедно

 

пролет
слънцето грее

подпалва света

сложи си жълта жилетка на кура
и протестирай срещу себе си

 

ещё не вечер

свечерява се

късаш плакатите на смъртта

облаците се самоубиват наум

казваш: добър вечер

животът е криминален роман
в който единствено ти си убиецът

 

достоевски е единственият поет

в сърцето ми няма
нито елин нито юдейн

всички са китайци

и чакат културната революция

 

културната революция

в рейса за орландовци
пътуват последния кинозрител
и последния читател

единия с карта за библиотеката
другия с билет за отвъдното

шофьорът е надул класика –
чалгата на Бога

 

кучето ми се казва стихотворение
то е най-добрият приятел на човека
който никога няма да бъда
но е винаги с мен
защото държи враговете си
още по-близо

 

пада нощта

с майчинския инстинкт на убиец

прекалено силен
за да сме живи

 

свети валентин
бог пуска ръка
на душата

 

патриотично

трети март
сърцето ми пише стихове
в превод на български

 

четвърти март
стъкленицата със сърцето на вазов
празна

 

грехът на сърцето

майка – илзе айхингер
баща – неизвестен

 

дом

ще ти построя стихотворение
без стени
за да се събереш в него

 

първичен инстинкт

изабел юпер взема оскар
пианистката го хвърля
на боклука

 

нова година
и снежният човек
пиян

 

мокър сън
ченето на дядо
в любимата ми чаша

 

леон блоа, 1913

след три години
ще стана на седемдесет
ала все още
не съм изпълнил
мисията си
която може
да ви се стори опасна
и всъщност е такава
дори повече
отколкото предполагате –
да умра от любов

 

прости ми
че не те обичах
както христос обича църквата
цял живот
бях еретик
в очакване
на кърваво кръщение

 

истинското стихотворение
свършва
преди да е започнало

започва
преди да е свършило
неистинското

поезията е усмивката
когато видиш Бог

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments