Ивайло Мерджанов – Психосрив

Публикациите в първия ден на юбилейния брой 20 на списание „Нова асоциална поезия“ завършваме с експлозивната рап поема на Ивайло Мерджанов „Психосрив“.  Капитанът напуска пияния кораб последен. Конец филма. Фронтменът на НАСП е по-авангарден, експериментален, радикален и апокалиптичен отвсякога.


Психосрив

кълвеш на парите им
кълвеш на известност
кълвеш на слава
слушаш лъжите
кой ще те обича там

кой ще се погрижи за теб врабче

не чуваш сърцето
слушаш лъжите

кой ще се погрижи за теб

с теб болестта
ме оставя

мечтая изгреви
пътеки светли
за неизгрелите

капитана
напуска кораба

последен
изгреви за неизгрелите

самотни лозунги
за неизгрелите
светли пътеки

духът не боледува
любов е
и аз като теб
завети на юродивеца
филм е
къде го видя аз а
или бенефис
книга или филм
такъв ми е хумора умирайки
това не е
какво сериозно момче беше

още жив
прекалявате с лайната
от вас заех
тематиката
за да чуя докъде
чесноков, павел
градски пейзаж в светлина
nothings changed
ден с ден
мач с шах
фирдоуси за разкош

всичко друго
но не и това благодаря ти

с теб самотата
ме оставя

оздравелия
morituri salutant и Тебе

Господи
любов

светли пътеки за неизгрелите
още тогава ти казах

светогледния ми ужас
не е само литература разбра ме

афективно & шизофренно
миткалото ми приличаш на
търново-габровския край на лудостта

поет ли е
не е ли

с теб болестта ме оставя

общата болестна самота
самотно занимание е трагедията

разкажи ни виц
щото е по-добре

отходно & отвъдно
не е добре за човека да е сам
фекални ноти пръст окоп и на покрива слънцето

филм & книга

пишем ги правим ги отвъдното
и смъртта я няма още и кога ли я има

след Христос
след кръста
скок в ледената вода

на Богоявление спря пристъпа
прекъсваш ми работата

щастието как беше
е пържени филийки
плюс вечността

черна роза за неуморните
история

това не е ивайло
хубава рисунка благодаря ти

има много хора
на които им пука за теб

и аз като теб

избран маловерник
светли пътеки за неизгрелите

в развитието им
антихрист дланта на вълната отцежда
косите ти

трябва обаче да имаш нещо
навитичко

какво сериозно момче беше
кво стана

андрей бели продаден за стинки
много са
добри тия му афоризми битието
е пронизан хаос

картинка на билибин grubo li звуча

стар телефон насреща съм

това е положението няма нужда да живея
твоя живот брат цялото изкуство е споделяне
на тая непознаваемата болка

свръхчувствителен идиот
хейока

може да го продължа това

умирам заедно а друг умира
с огорчено сърце

поезията за теб
е всичко друго
но не и това
изпросена цигара
и аз нямам
какво да възразя
депресивни хитове
всеки си кара
работата
насп се прецака
идват кавафис
всичко друго
но не и това
късно за футбола
ти играеше докрай
снеговиелицата
го кара
да се усмихва
изпросена цигара
чай в планината
всичко друго
но не и това бъди
успешен болката
притъпена ивон
събирай
фасовете брат
е думата ми
покайте се
превод от барселона
и 50 леа разх.
докато полудявах
всеки ден гост
асоциален
ме пита как съм
грешката ми
използват лудия
майстер късен дебют
умирам
заедно да опознаем
душите си
приличало им
на лозунги
за неизгрелите
грубий ниоткуда
& висоцки казва брат ми
добре си е
поживял трябвало
да ти живея живота
пърформанс
в който
ме няма не бъди жесток
подхвърлят
книжката ми
да си сменям лекара
и всичко
друго но не и тва
страх II
не беше разходката
в парка конкурс
за кинти и склонност към
драматизъм
е и
като виц
шизо
двойката не
не си струваше
болка
но и това

кълвеш на парите им
кълвеш на известност
кълвеш на слава
слушаш лъжите
кой ще те обича там

кой ще се погрижи за теб врабче

не чуваш сърцето
слушаш лъжите

кой ще се погрижи за теб

нощ а филми викаш не

сталкерчето любимо ми амор във влака
предлага да си помагаме
не е чело когат любов
сичките станахме паети
нит емили нит никва човек дреме й
в най-черните дни дори не я дочетох
първо да ви докажат белите
паразитена paranoia
дума ли е брат думата за човека lupus est
оплетох се във мрежите на люб.
някой си припява там но
сайкаделик не много викаш филми
не и денем нощта е друга катод
първи като стих в живота ми
самоубих веднъж се вече нощ е
и тая нощ е тъмна революция на
радвам се че дойде ситуация
тефтерят на дилън томас явлението
защо ли ме разбра но ме разбра
лъгах за всичко заради теб нея
заради тях аз лъгах за нищо
достойната самота на курваря анахорет
встрани от пътеката на оцелелите
достойни синове на синовете
от селския произход (оня пак ще лавне)
иронията на родова памет
прекъснатия диалог фуко брате
ти умирайки разбирам че
near death experience оня ден
сам в нощта умирам
и сам оживях в смъртта
обичам не е спирало въпреки болката
обичам себе си казваш сняг
колкот сняг са видели
толкоз да не пада сняг
надолу по пистата
полуделия даскалската
проф ебавка
колко пъти вече ено и също
ви казах че тоя не става
акостирай на хуя ми да ти кажа
романтизъм & новалис
дет не бил виждан бате
от човеци манекени без сърца ли
кръстника го изпя пийнали сме а ти
една песен на харда съм останал
бледа кукла си ми либе ле безкрайната
българска самота ли майстер
има нещо тука татко ми
бащата дет си ебал мамата
полудявам когат оздравея
с нея съм по-самотен от умиране
а съм сигурен че това е любов
развеян като знаме потник на терасата
пътя на твореца човек
ницше им го каза сами ше сте
щото мойте да обичате
диалекта беден езика да я изрази
голямата мисъл кръг
за малко влезлия много гледа
за малко излезлия
вътре & вънка
продължение от преди
и аз като теб човек

подозирам
че
брат ли съм ти сестра ли
и жена и сестра казва човека
паметта ме цитира

съпротивата срещу смъртта
поезия е
майсторски превод
автор без автора
да не ме защитавате

с теб съм по-самотен от умиране
а съм сигурен че това е любов
любов от безлюбовието
любов от любовта

болезнено светещо в мрака

и всеки
да се спасява на тая пътека
им кажи най-добре

с него е така

защото не знаеш какво
ще донесе утрешната
принцът & просякът

дулен тормоз направо
сигурен
че обичам някой друг
рече Господ и биде светлината
into that
good night gently
любов
по-самотен от смъртта

конец филма

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

Comments

comments