Иво Цанов – Утрото е по-мъртво от вечерта

Слънцето се обеси и остави цветя на гроба ни. Нощта е бездънна, защото утрото е по-мъртво от вечерта. Всичко си отива с най-новите стихове на Иво Цанов на страниците на списание „Нова асоциална поезия“.

Александър Арнаудов 

 

ново строителство

слънцето е барабан
кънти в главата ми на кухо
обеси се
обеси се
ще ти подаря цветя

 

*
утрото е по-мъртво от вечерта
влизам в гроба
мия си зъбите
правя някакви неща
по мръкнало излизам

 

No world peace

Ти си петия адам
с психични отклонения
и търсиш любовта
бродиш по тая земя
като мъртвороден
защо си такъв
любовта те пита до побъркване
защо си такъв

 

*
Пий си чая
в одеялото увит
като мъртвец
не ставай
сиво е навън
мъгливо
кишаво
на кой да кажеш здрасти няма
депресията те сковава
ще ли възкръснеш
и този ден е същия
и тази нощ
бездънна

 

*
Напоследък
живея в мир и покой
всички са си тръгнали
сам в стаята
въртя се
прозорецът е огледало
а също и стените
и тавана
изследвам себе си
не мога да избягам

 

Небесна икиндия

Да живее международното положение
прибирам се все по-изнервен
от все по-сгъстения график
все по-чужд със своите
все по-непознат сред чуждите
навярно социологическите науки имат верния отговор
отдавна не изпитвам депресия
наличния състав е налице
не бих предал подобно знание
напивам се по здрач
по икиндия
по тъмни улици
озъбвам се
и все повече ми липсват думите
неправилен жаргон
обърквам се все повече
и чака ли те някой
след толкова години
да се завърнеш
където някога си бил

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments