Губим се в очите си, докато заставаме срещу слънцето. Цветята увяхват в душата ни и чакат края. Ако останем завинаги в зимата, светът идва при нас с най-новите стихове на Веска Георгиева.
Александър Арнаудов
*
усещането
за самота е
сякаш някой
тъпче
уханието
на теменужката
а наоколо
няма никой
*
сладни ми
на езика –
дъвча благи
думи
*
тези бръмбари
в главата
са божие наказание
че без умисъл
от сърцето
те изтрих
искам да повторя
чертите ти
неповторими са
понякога
най-добрият вариант
е да рискуваш
но дали има риск
ако не загубиш
ако останеш
дълго време някъде
светът идва при теб
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019
