Павел Веселинов – If I die before I wake

Събуждаме се в смъртта си и разбираме че тъмнината е дар. Аритмията е живота, който си отива. Земетръсни облаци засядат под кожата в дебютната публикация на Павел Веселинов на страниците на списание „Нова асоциална поезия“. Успех и на добър час!

Александър Арнаудов 

 

If I die before I wake…

Казваха ми,
че всяко събуждане е дар,
че всяко събуждане е завръщане
и трябва да приемам с благодарност
всеки следващ ден.
Но дните се трупаха,
тежки, сиви томове,
за задължително четене
и започнах да търся
малко почивка,
малко забрава в нощта.
И днес ми се струва –
тъмнината е дар
и всеки сън е завръщане,
завръщане в старата къща,
при себе си.

 

*
Аритмията ми
е просто
последната тръпка на охлюва,
който
някога
смазах с пета.

 

*
Дните ми
Комиксите са се превърнали в
еднакви томове с твърди корици –
енциклопедия на нещо си.

 

*
Къртиците,
дето яростно копаят
под кожата,
са подземните птици,
в недрата на съня ми,
там дето
магмата образува
земетръсни облаци.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments