Мария Закарян – Хаос

Надникваме с половин око в себе си, докато вървим към края на света. Примигваме и виждаме само сенките си. Пускаме хаоса в сърцето си, за да обичаме отново в най-новата публикация на Мария Закарян на електронните страници на нашето асоциално издание.

Александър Арнаудов 

 

*
надникни с половин око
там където не е позволено
в дебрите на тайни
неизказани
в зеници привидни
праведно изгубени
прелъстени
изгарящи краищата
на всичките ти нервни окончания.

примигване.

 

*
Следиш ли ми мисълта,
как драпа по тухли отпреди нашето съществуване.
Опитва се да се покатери,
без да знае как дори.
Пристига, измъчена, изтормозена,
но стига до върха, да прогледне с едното си останало око, почернено, с бяло по средата.
Предвижда следващото падане.
Не се тревожи,
ще е меко.
Постлах ти.

 

*
пропътува целия свят
за да разбереш,
че си търсил
в грешния.
скрито е в сърцето ти,
свито, голо,
сгънато на две,
виждат се само
сенките му.
разтвори широко очите си
да може и то
да се надигне, да те докосне,
да те изпълни,
да върне топлината в душата ти.
позволи му да открехне
тази ръждясала от бури врата.
пусни го, проклетия хаос,
за да обичаш отново.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments