Гергана Георгиева – Хашиш

Животът ни предлага некачествен хашиш, от който ще заспим завинаги, за да довършим в съня си войната на мъртвите и да се събудим на Благовещение. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на Гергана Георгиева в апокалиптичния мартенския брой 19 на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Извън протокола:
краят на войната е за мъртвите
последният жив ще я довърши в съня си
дъхът му ще срути стената
скрила дупките с тапет
с петна разкъсани опити зачатие
мъртвите винаги имат кворум.
за протокола:
пролетта предстои.

 

*
Тази нощ ще спя при теб, Господи,
Ти ли ще слезеш или аз да полетя
времето ми стигна колкото за белег
видях как тъмнината разлага в своя спектър
сподавени метежни октави
хрипащи опити за дишане
твърди като ронлив камък
камшични проповеди
и никакъв феникс накрая
само птици с едно крило гнездят и сънуват плясък
задръж тъмнината докато заспя

 

*
Под мен и над мен все синьо
а не мога да се удавя
нито да се въздигна
ръждясала котва крепи облаците
ако не мога
в ирисите на хоризонта да се погубя
какво синьо е…

 

*
На мястото където любовта кипваше някога
се бе настанила хлабавина
удобно пристегната с колан
той спусна одялканата си длан в тъмното от ъгъла на устните
през шията
до там
отрязаната и гръд потръпна
усещането за зърно набъбна
дишането
погуби всички очертания
на вчера, днес, утре…
Любовта няма празник.

 

Обикновените дни са най-опасни

В един напъпил млечен ден
докато забърсвах очилата
слънцето се свлече
изгори боите ми по рождение
тъгата, която никой не можа да изсмуче
се втвърди до нефтено
готова за самобичуване
самообичане
слънцестоене под краката
и при преглъщане
още не съм донор
отпратих го
в среден род не знам как се обича.

 

7 март

Уморих се вече от утре
цялата тази флорална суетня
майка съм
искам да се събудя
по Благовещение

 

*
Тялото ми остаря
появиха се очертания
по които разходките особено вечер
са напевни и тихи
и едни малки бръчки
които сълзят само от докосване.
Иначе е здраво
не мирише на старост.
Ако се облегнеш на него
може да заспиш
може да запееш
хем диво, хем упокой някакъв.
Краката ми изваяни
готови за безвремие.
Някога върху мен
капеха слюнки от мустаци
забиваха юмруци
чупеха чаши
псуваха душмана и суетата
пияните хъшовете,
една любов ги изгори всичките.
Сега ме посипват с некачествен хашиш
от който започвам да забравям
и един ден,
усещам го,
ще заспя завинаги.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments