Весислава Савова – Помияри

Нощта е тиха, а хората не срещат никого. Самотата гледа в очите ни и прегръща небето. Превръщаме се в думи в новите хайбуни на Весислава Савова. 

Александър Арнаудов 

 

Помияри

“Мани се с то‘а помиАр, ма!“ – почти отскачам настрани, защото нощта е тиха, хората празнуват (кой както може и го разбира) и от двадесет минути насам не срещнах нито един човек. Поглеждам надясно, откъдето идва гласът. Мъж: висок, върлинест (харесвам тази дума, за разлика от „върлина“), „отдавна небръснат и до синьо пиян“. Спомням си вица, в който се казва, че английският джентълмен е леко пийнал и до синьо обръснат, а българският е … точно като мъжът, който току-що ми подвикна. Той гледа небето, докато прегръща дърво. Ако не бяха думите му, бих помислила, че е някакъв природозащитник или просто мечтател. Кучето ми започва да ръмжи тихо.

фойерверки
кой да повярва
в чудесата?

 

Снежно

Втори ден вали сняг на парцали и няма кой да изчисти тротоара пред детската градина, защото е ваканция. Или поне се надявам само това да е причината. Със ситни стъпки, без да се опитвам да докарам „пингвинска походка“ – колкото и да я препоръчват, знам, че никога няма да достигнем съвършенството на животните, – минавам покрай двора, където през лятото, подобно на пчели около кошер, жужат мъничета. В последния момент вкопчвам пръсти в мрежата на оградата и наум благодаря на онези, забранили пускането на ток по тях.

счупен маникюр
добре че не показвам
среден пръст

 

Freestyle Dance

Понесли найлонови торбички, пълни, препълни с какви ли не провизии, пешеходци го докарват на Freestyle Dance, а аз сякаш чувам онези думи: „we bring them music to rock their bones“ или направо да ги BREAK, обаче, няма да изпуснат пълното и не са луди да го сменят за празно – за празни мечти, за празни надежди, за празни обещания. Както казват, „всичко е в главите ни.“

отменена тренировка –
треньорът препил
с шейкове

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments