Смъртта в сока от череши, като очакване и целувка. Смъртта, която живеем в дните си. И, въпреки нея или тъкмо заради нея, продължаваме да сме живи. Пристрастяващите стихове на Надежда Тошкова водят до абстиненция – четете ги в новия брой на списание НАСП.
Ива Спиридонова
*
На ръба на мълчанието
не намирам дума,
на която да стъпя здраво
и пропадам
в бездната на многоточието.
Светлината в очите ми
е на райета.
*
За да те прегърне ангел,
първо трябва
да те целуне
смъртта.
А те целуват
само
най-близките ти.
Не искам помен.
*
Вдишвам теб,
издишвам любов –
Смъртта,
в абстиненция,
ми прави
изкуствено дишане.
*
Когато
и да дойдеш,
няма да е късно.
Защото няма
да спра
да те чакам.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019
