Атина Докузанова – Няма хора за времето

Представяме ви дебютната публикация на електронните страници на нашето асоциално издание на Атина Докузанова, която представя себе си по следния начин: „Казвам се Атина Докузанова. На 26 години съм, от град Варна. Себе си определям като много динамична и емоционална личност. Завършила съм Френската езикова гимназия в гр. Варна. На този етап работата ми е свързана с френския език и модериране на сайт.  Литературата е най-голямата ми слабост още от дете. На 14 години написах първото си стихотворение. От този момент нататък поезията е прозорецът на моята душа. Всеки мой стих е част от мен. Кръстих първата си стихосбирка „Анонимно“ – идеята за заглавието дойде в момент, когато реших да обединя всички свои творби под някакво заглавие така, че да им подаря душа. Смятам че най-истински сме в най-тихите ни моменти, в най-личните ни мигове, далеч от хората и суетата. Искам „Анонимно“ да е прозорец, през който всеки да може да види себе си.“  Успех и на добър час!

 

Отричано обичане

В един поглед може да се намерите.
Може да обикнете, може да намразите.
Може да се срамувате.
Може да се отречете,
или да останете там завинаги.

 

Изкуство

Цветя в целофани,
хора в рамки.
Колко изкуственост
в изкуството.

Изрисувах те гола,
в картина без рамка,
облечена само в спомени,
когато беше себе си.

Боите ѝ оцветяват
вече безцветната ти самоличност.
Една жена в картината – прераждане,
на истинското аз.

Художникът твой
замени те с портрета ти.
С него си говорим така,
както с теб си мълчим отдавна.

 

За времето

Убиват ме всички срокове, всички дати, числа.
Мразя израза няма време! Има време, няма хора за времето.
Времето изисквало, времето ме гонило …
А може би обикалям в кръг и гоня сама себе си … от себе си.

А може би ще спра и ще намеря човек за времето си.
А може би ще надбягам стрелките, ще отстраня часовника,
ще победя крайния срок с пълнотата на хора, имащи време.
А може би не са ни нужни хора за да запълним времето?

 

Неприемливо

За мен не е нормално нормалното,
не е приемливо приемливото,
не е отречено отричащото,
не е осъден съденият.

За мен е човешко нечовешкото,
извън границите на човека.
Влече ме приложеното въображение
върху семплотата в окото ми.

Не обичам да съм анонимен
освен когато приемам нормалните неща.
Неприемлива е неразбраната душа,
един авантюрист в безвремието.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments