Марио Стоев-Анхело – Тийн на 60

Видях една жена, която е съвсем обикновена, обаче каза нещо, което тези с подредените стихове, не могат !
Жената е хигиенистка и е на 71 години, но ме разби…
Тя каза:
– Имам място в едно село и от години не съм ходила там. Къщичката е кирпичена и даже може покрива да е паднал вече. 
И продължи:
– Обичах да ида там и да легна на тревата, и да гледам небето, мислейки си, че това е моето място тук, на земята, но сигурно и онова място на небето, точно над мен, е мое! 
Направо ме разби!

Марио Стоев-Анхело

 

тийн на 60
смешен и тъжен
като старо плашило
застанало в нищото
чуждо
и още влюбено
в слънчогледите
пазач и шивач
на сърца изгорели
разнищени

 

ръката с която
копаех и биех
сега е сестра на
зимната вишна

 

оправям с пръсти
акуратно
яката на жилетката си
по навик
няма никой
но го правя

 

шапка от вестник
лято и гълъби
и един застрелян
буревестник
вижда се заглавие
на шапката сгъната
но се вижда

 

обръщаме внимание 
на лайната на мишките
и слагаме отрова
и сме щастливи когато
но осере птиче било на късмет
когато ни насере човек
не знам на какво е

 

голи са клоните
преди да цъфнат

 

малката ми мастилничка
и перодръжка
в кухнята съм
майка ми готви
мирише вкусно
прехапал език
в тетрадката си рисувам букви
и внимавах да не капне мастило
някакво детство щастливо
като изрязани цветя
от гланцово блокче
но не знаех че свършва
толкова бързо
преди да е почнало

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments