Деница Минева – В тъмното

Представяме ви дебютната публикация на електронните страници на нашето издание на Деница Минева, която представя себе си по следния начин: „Родена съм в Плевен, но живея в София. Нещо, може би интересно, е докосването ми до музиката на едва петгодишна възраст, последвано от девет години пиано, четири от които в музикално училище „Панайот Пипков“, Плевен.  По-късно. Завършила съм СУ „Св. Климент Охридски“, магистър специалност Социология, с дипломен проект: „Всекидневно и Естетическо: социокултурен анализ на вещите в съвременното изкуство (върху анализ на произведения на изкуството на Недко Солаков)“. Малко след като завърших университета, започнах работа в агенция за Маркетингови проучвания за около период от две години (2000 – 2002). Там някъде у мен се породи желание да пътувам и общувам с различни култури. Започнах с Европа и стигнах до Близкия Изток и обратно. През 2004 г. записах втора магистратура „Културен туризъм“, но остана незавършена, тъй като през 2005 г. получих интересно предложение за Дубай, и така до 2011 г. След една – две години тук-там из Европа, последва година и половина в Доха. Предшествано от по-кратки престои в Ирландия и Кипър, и последвано от Англия, Германия, Кипър, и Барселона – любимо място за живеене, осъществено три пъти, за по месец. От 2016 г. съм предимно в София, с някои кратки периоди извън страната, а от Януари, 2018 г. работя като консултант – обслужване клиенти с английски език по проект в една международна компания в София.“ Успех и на добър час!

 

Ти ме самоубиваш

Разголих душата си
пред теб

Ти взе само светлата част
другата остави на мен
като по-силна в нощта

Да се протегна
и с ръка да погаля

мълчаливата луна

 

Тази вечер

Вярна на лятото
в джинсово яке
ноември излая –
усетих вълна
внезапно погали ме
зимата
отвя ме далеч
или преди за да опитам
от снега по-чистия

Има го, казвам си…

 

Асансьор(но) пространство

Тясно е,
колкото за една целувка,
от последния
до първия
до последния

Дълго е,
когато затвориш очи

Кратко е,
да продължиш

Въздух е,
дишай

Изход!

 

*
Да се потопиш
в тъмното
на бирата
на любимия
чак до утрото
на едно дълго кафе
стигащо до залеза,
само защото е красив,
и обещава изгрев

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments