Деница Минева – В тъмното

Представяме ви дебютната публикация на електронните страници на нашето издание на Деница Минева, която представя себе си по следния начин: „Родена съм в Плевен, но живея в София. Нещо, може би интересно, е докосването ми до музиката на едва петгодишна възраст, последвано от девет години пиано, четири от които в музикално училище „Панайот Пипков“, Плевен.  По-късно. Завършила съм СУ „Св. Климент Охридски“, магистър специалност Социология, с дипломен проект: „Всекидневно и Естетическо: социокултурен анализ на вещите в съвременното изкуство (върху анализ на произведения на изкуството на Недко Солаков)“. Малко след като завърших университета, започнах работа в агенция за Маркетингови проучвания за около период от две години (2000 – 2002). Там някъде у мен се породи желание да пътувам и общувам с различни култури. Започнах с Европа и стигнах до Близкия Изток и обратно. През 2004 г. записах втора магистратура „Културен туризъм“, но остана незавършена, тъй като през 2005 г. получих интересно предложение за Дубай, и така до 2011 г. След една – две години тук-там из Европа, последва година и половина в Доха. Предшествано от по-кратки престои в Ирландия и Кипър, и последвано от Англия, Германия, Кипър, и Барселона – любимо място за живеене, осъществено три пъти, за по месец. От 2016 г. съм предимно в София, с някои кратки периоди извън страната, а от Януари, 2018 г. работя като консултант – обслужване клиенти с английски език по проект в една международна компания в София.“ Успех и на добър час!

 

Ти ме самоубиваш

Разголих душата си
пред теб

Ти взе само светлата част
другата остави на мен
като по-силна в нощта

Да се протегна
и с ръка да погаля

мълчаливата луна

 

Тази вечер

Вярна на лятото
в джинсово яке
ноември излая –
усетих вълна
внезапно погали ме
зимата
отвя ме далеч
или преди за да опитам
от снега по-чистия

 

Асансьор(но) пространство

Тясно е,
колкото за една целувка,
от последния
до първия
до последния

Дълго е,
когато затвориш очи

Кратко е,
да продължиш

Въздух е,
дишай

Изход!

 

*
Да се потопиш
в тъмното
на бирата
на любимия
чак до утрото
на едно дълго кафе
стигащо до залеза,
само защото е красив,
и обещава изгрев

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 19, март, 2019

Comments

comments